Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 192

Мърсър можеше да свърши малко неща до падането на мрака, освен да предупреди Хабте и колкото е възможно повече еритрейци. Групата бегълци трябваше да бъде малка, за да имат шанс да успеят, но той искаше да каже на другите, надявайки се, че когато пристъпи към действие, те ще помогнат и ще засилят суматохата.

Но проклятието, което тегнеше над него, още не се бе разнесло. Джопи Хофмиър работеше в мината и след като две седмици Мърсър го бе правил за смях, южноафриканецът беше готов да отмъсти. Веднага щом Мърсър слезе в шахтата, Хофмиър започна да се заяжда с него.

— Мърсър, докарай шибания си задник тук — извика Джопи от върха на дълбоката петнайсет метра дупка. Гласът му се извиси над оглушителния шум на машините.

Мърсър се изкатери по въжената стълба, колкото е възможно по-бавно, и се изправи пред него. Той погледна дългия тунел, водещ към свободата и после се обърна към южноафриканеца.

— Какво искаш? Още един урок по минно дело?

— Да, урок. — Хофмиър застана близо до Мърсър и го облъхна с противния си дъх. — Сутринта Джанели замина, затова ще имам много часове, за да измисля извинение защо си умрял.

Хофмиър беше няколко години по-възрастен от Мърсър, но не това беше предимство му. Южноафриканецът беше по-висок от Мърсър и тежеше двайсет и пет килограма повече. Раменете му бяха широки, а юмруците — грамадни като парни чукове. Кокалчетата на пръстите му бяха осеяни с белези. Джопи Хофмиър беше в отлично физическо състояние, а Мърсър — на път да се строполи на земята от изтощение.

Мърсър съзнаваше, че първият удар по всяка вероят-ност ще бъде и последен. Движението му бе затруднено от окаяното му състояние, но той завари неподготвен Хофмиър. Юмрукът му се заби в устата на южноафриканеца, изби пет зъба и разкървави устните. Джопи отстъпи няколко крачки назад, обезпокоен повече от внезап-ността на атаката, отколкото от болката от раните си.

Миньорите спряха да работят, за да наблюдават сцената. Дори суданците отслабиха бдителността си. Хофмиър се ухили.

— Само така — каза той и изплю кръвта от устата си. — Ще бъде много по-забавно, ако окажеш съпротива.

Мърсър зае бойна поза и се приготви да се бие на живот и смърт. Джопи стоеше здраво на краката си, разперил ръце. Беше свикнал да използва размерите и силата си, за да побеждава съперниците си, и не бе научил тънкостите на ръкопашния бой. Мърсър се надяваше, че знае достатъчно поне за да оцелее. Не хранеше надежди, че ще победи.

Хофмиър замахна, но не улучи Мърсър, който се дръпна встрани. Вторият удар обаче изкара въздуха от белите му дробове и го накара да залитне. Сякаш го удариха с бейзболна бухалка, а Хофмиър бе използвал само малка част от силата си. Южноафриканецът се изсмя и се престори, че отново замахва. Мърсър нямаше друг избор, освен да се наведе, защото дори лек удар би го повалил по гръб.