Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 190

По примера на британските военнопленници, построили моста над река Куай, Мърсър отдаде всичките си сили на изкопаването на кимберлита. Той избра силни и издръжливи бежанци, които да работят с компресорите и пневматичните чукове, научи ги на основните неща и на някои тънкости, за да улесни задачата им. Другите еритрейци копаеха с кирки, трети измъкваха рудата на повърхността и четвърти я разбиваха с чукове, търсейки диаманти.

Жилата беше най-богатата, която Мърсър бе виждал. Макар да не го допускаха в строго охраняваната зона близо до входа на мината, където разтрошаваха рудата и слагаха диамантите в сейф, той научи достатъчно и предполагаше, че мината дава по дванайсет карата на тон — астрономично висока стойност. Мърсър успя да види няколко от диамантите, намерени там. Отначало еритрейците останаха поразени от цената, поставена на малките, симетрични кристали, когато Мърсър им я показа, защото диамантът разкрива малка част от красотата си, преди да е шлифован и излъскан. Най-големият диамант, който Мърсър видя, беше двайсет карата. Но чу, че има огромен кристал с размера на мъжки юмрук, открит от една от жените, които ги сортираха.

Судански пазач преби до смърт еритреец в шахтата. Не стана ясно дали бежанецът е нарушил някое от многобройните правила на Хофмиър или младият бунтовник го е направил заради тръпката. Причината нямаше значение за жертвата, нито за онези, които видяха как суданецът разби главата на човека с приклада на автомата си.

Мърсър беше в почивка, когато това се случи, и скочи при първия удар. Хабте беше до него и осъзна опасността, на която Мърсър щеше да се изложи. Той уви ръка около крака му и го дръпна на земята.

— Недей, Мърсър, не го прави. Човекът почти е мъртъв, а ти още си жив — прошепна Хабте. — През войната научих, че животът на никой човек не заслужава да загубиш своя.

Побоят продължи най-малко минута и когато свърши, Дю Тойт заповяда на екипа да се върне на работа. Трупът лежеше в края на шахтата, където бе паднал, и миньорите почтително навеждаха глави, когато минаваха покрай него.

Редица от мъже, натоварени с пълни с кимберлит кошове, непрекъснато излизаше от тунела и се връщаше за още. В края на втората седмица Мърсър осъзна, че Джанели смята да ги кара да работят, докато умрат, не само за да гарантира мълчанието им, но и за да бъде сигурен, че от мината ще бъде изваден всеки диамант.

Късно през нощта, докато лежаха на земята в оградения с бодлива тел лагер, Мърсър и Хабте обсъждаха различни теории защо Джанели бърза толкова много. Според Хабте италианецът се страхуваше, че мината ще бъде открита от някой друг, който ще съобщи на правителството в Асмара. Но Мърсър подозираше, че целта на Джанели е различна.

— Разсъждавай логично, Хабте. Не видяхме никого, когато изследвахме това място, а номадът в Бадн каза, че хората избягват този район заради някакво суеверие. И не забравяй, че противопехотните мини също ги възпират. По дяволите, дори не съм виждал самолет да прелита над долината.

— Всичко това е вярно — уморено измърмори Хабте и се претърколи, за да отмести острия камък, на който бе легнал. — Но защо Джанели бърза толкова много?