Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 189

— Имаме ли предпазни мрежи? — попита Джанкарло.

— Не, но само за няколко дни ще ги докараме от Хартум. — Хофмиър кипеше от гняв, защото толкова лесно бяха подронили авторитета му.

— И докато говорим за това — продължи Мърсър, неусетно поемайки контрол върху разговора, — навън видях, че се готвите да пресеете отново най-ранните остатъци от рудата, за да търсите диаманти, които може да са били пропуснати. Не си правете труда. Проверих ги. Остатъците са натрошени толкова ситно, че ако не докарате преносим флуороскоп, само ще си загубите времето. А се съмнявам, че можете да си го позволите.

Хофмиър хвърли на Мърсър унищожителен поглед, сякаш щеше да се нахвърли да го бие. Повторното пресяване на остатъците от рудата беше негова идея.

— Звучи логично — съгласи се Джанели, наслаждавайки се на отчаянието, изписано на лицето на южноафриканеца. — Ако се бях заловил с трудната задача да пресявам рудата, и аз щях да се погрижа нито един диамант да не бъде подминат. Идеята да те доведа тук беше добра. Мисля, че няма да сбъркам, ако те задържа известно време. Засега ти ще бъдеш шефът сред робите ми.

За част от секундата мислите на Мърсър се изписаха на лицето му, но за щастие Джанели гледаше встрани. Мърсър не искаше италианецът да види омразата и решителността в очите му. Запази ги за себе си, защото знаеше, че ще му помогнат, когато дойде време. Джанели го бе нарекъл роб. Да, Мърсър щеше да бъде роб. Но само до момента, когато щеше да хване Джанели за гърлото и да стиска, докато копелето умре.

МИНАТА

Минаха две седмици, през които Мърсър видя човек, пребит до смърт, и други да умират от изтощение. Мъжете и машините работеха непрестанно, за да изтръгнат кимберлита от утробата на земята, като го къртеха с кирки, пневматични компресори и голи ръце. През тези две седмици и неговото тяло стигна до предела на силите си.

Джанели и Хофмиър караха бежанците, Мърсър и Селоме да работят на смени по дванайсет часа и им позволяваха само десет минути почивка на всеки два часа, малко храна и оскъдна дажба вода. Ритъмът на работата не беше достатъчен, за да убие здрав човек, но много от бежанците бяха дошли в мината почти умиращи от глад и непосилният труд тласна по-старите към смъртта. Заради познанията си Мърсър бе определен за отговорник на смяната си. Наблюдаваше го един от южноафриканците на Хофмиър, човек на име Дю Тойт. Пазеха го десетина въоръжени суданци. В шахтата отекваше тракането и бръмченето на компресорите и пневматичните чукове — оглушителен вой от битката на човека със силата на земята. Не се виждаше нищо. Въздухът се бе сгъстил от прахоляка и изпаренията, а миньорите бяха толкова изцапани, че беше трудно да различиш белите от черноко-жите. В тунела бе монтиран вентилатор, който обаче не допринасяше много за облекчаването на атмосферата в пещерата.