Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 3

Отговорът на въпроса как работи изкопът се криеше другаде.

От историите, които чичовците му разказваха, Ник знаеше, че са извършили своя щурм в разгара на лятото и са работили по време на особено високи отливи. Знаеше, че за да постигнат успех, той и братята му трябва да опитат да стигнат дъното по същото време на годината, когато Деверо е изкопал шахтата — когато приливите бяха най-ниски. Тази година този момент се падаше малко след два часа на седми декември.

По-големите братя бяха планирали своя опит да победят изкопа още рано напролет. Като вършеха каква да е работа, те успяха да съберат пари, за да купят оборудване и най-вече двутактова бензинова помпа, въже и миньорски каски с лампи, работещи с батерии. Бяха тренирали с въжето и пълно ведро, така че бяха заякнали достатъчно. Дори си направиха очила, за да виждат под вода, ако се наложи.

Джими беше с тях само защото ги беше чул да говорят за това и заплаши, че ще каже на родителите им, ако не бъде включен.

Вдясно от тях настъпи внезапна суматоха — взрив от птици размахали криле в ясното небе. Амалия, техният златен ретривър, излетя от гората с див лай, а опашката й махаше като метронома на самия дявол. Тя хукна след една чайка, която летеше ниско над земята, и спря смаяно, когато птицата се стрелна във въздуха. Езикът на кучето висеше навън, а от тъмните му венци се стичаше слюнка.

— Амелия! Ела! — изкрещя Джими и кучето се стрелна към него, като едва не го събори във възбудата си.

— Фъстък, вземи това — каза Ник и подаде на Джими каските и чантичките с тежките оловни батерии.

Помпата беше най-тежката част от оборудването и Ник беше направил примка с две пръчки за носене, каквато беше видял в неделните сутрешни сериали. С такава носилка туземците носеха главния герой обратно в бивака му. Пръчките бяха всъщност дъски, взети от строителна площадка, и четирите момчета ги вдигнаха на раменете си, за да извадят моторната помпа от гребната лодка. Тя се люшна, но после се уравновеси и те поеха с труд по дългата километър и половина пътека, която пресичаше острова.

Отне им четирийсет и пет минути да пренесат цялото оборудване от другата страна. Изкопът беше на отвесен склон над плитък залив, който бе единственият отличителен белег на острова и разваляше иначе съвършената му сърцевидна форма. Вълните се блъскаха в брега, но при такова хубаво време само по някоя капка бяла пяна успяваше да се издигне по отвесните скали и да падне близо до шахтата.

— Кевин — каза Ник, останал без дъх след второто им връщане до лодката, — ти и Джими вървете да съберете дърва за огъня. Но не плавеи, защото горят много бързо.

Преди да бъде изпълнена тази заповед, любопитството накара и петимата братя Рониш да се доближат до изкопа, за да му хвърлят един бърз поглед.

Страните на вертикалната шахта бяха дълги около метър и осемдесет. Надолу беше облицована с потъмнели дъбови греди, най-вероятно отсечени на континента. Студен застоял въздух се издигаше от дълбините на призрачни талази, които за миг охладиха въодушевлението на момчетата. Сякаш изкопът издишваше на дрезгави тласъци и не беше нужно голямо въображение да си представиш, че това е дъхът на мъжете, умрели, докато са се опитвали да изтръгнат тайните от недрата на земята.