Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 2

Майките забраняваха на момчетата да играят близо до изкопа, откакто Ейб Рониш, прачичо на сегашното Ронишово люпило, беше загинал там през 1887 г. Указанието, разбира се, се пренебрегваше.

Действителната съблазън на мястото беше местната легенда, която твърдеше, че някой си Пиер Деверо, един от най-успешните капери, тормозили испанските владения в Карибско море и Мексиканския залив, е заровил част от съкровището си на този далечен северен остров, за да олекоти кораба си, защото ескадра фрегати го гонила около нос Добра Надежда и бреговете на двете Америки. Легендата беше подсилена от откриването на малка пирамида оръдейни гюлета в една от пещерите на острова и от факта, че горните дванайсет квадратни метра на шахтата бяха укрепени с грубо изсечени греди.

Оръдейните гюлета отдавна се бяха изгубили и сега ги смятаха за мит, но не можеха да се отрекат гредите, които облицоваха тайнствената дупка в скалистата земя.

— Намокрих си обувките — оплака се Джими.

Ник бързо се обърна към него и каза:

— По дяволите, Джими, вече ти казах, че ако чуя само едно оплакване от теб, ще те накарам да останеш в лодката.

— Не се оплаквам — отговори момчето, като се опитваше да не трепери. — Просто го казах и толкоз. — Той изтърси мокрите си крака, за да покаже, че няма нищо. Ник го стрелна със строг поглед и отново насочи вниманието си към предстоящата работа.

Остров Пайн имаше формата на сърце. Единственият плаж беше там, където се срещаха двата склона. Останалата част от островчето беше заобиколена със стръмни скали, непревземаеми като крепостни стени, или беше защитена от подводни камъни, разпилени като зърна от броеница и способни да разкъсат дъното и на най-здравия плавателен съд. Само шепа животни имаха острова за свой дом — най-вече катерици и мишки, запратени тук по време на бури, и морски птици, които използваха високите борове, за да си почиват, докато търсеха плячка сред вълните.

Един-единствен път пресичаше острова и беше прокаран с много труд преди двайсет години от друго поколение Ронишови мъже. Те бяха провели щурм срещу острова, използвайки бензинови помпи, за да пресушат шахтата, само за да видят как усилията им се провалят. Независимо колко помпи използваха или колко вода изсмукваха от дълбините, шахтата непрекъснато се пълнеше отново. Изтощителното търсене на подземния проход, свързващ пещерата с океана, не доведе до нищо. Говореше се за построяването на шлюз около устието на залива, най-близо до пещерата. Идеята беше, че няма друг логичен избор за местоположението на подземния канал, но мъжете решиха, че усилията са твърде големи, и се отказаха.

Сега беше ред на Ник и неговите братя и той беше стигнал до ново заключение. По времето, когато Пиер Деверо беше изкопал шахтата, за да скрие своето съкровище, единствената помпа на негово разположение е била ръчната помпа за трюмната вода. Заради нейната неефикасност не е било възможно пиратите да пресушат шахтата, след като три бензинови помпи с по десет коня мощност не бяха успели.