Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 55

— Не се тревожи — увери го Хуан. — Отивате. Ние с Макс имаме други планове.

Гласът на Хали Касим ги прекъсна.

— Радарен контакт. Току-що се появи на около сто мили, насочен на изток.

— Дръж го под око и ме информирай редовно — отвърна Хуан, като сложи ръце около устата си и се провикна към капитана на „Талахаси“. — Видяхме нещо на радара. На изток от нас. Доста далеч е, но няма да е зле да изпълните факирския си номер и да изчезнете.

— Разбрано. Благодаря — отвърна капитанът и махна с ръка. — Видяхме го на идване. Според данните от пасивния сонар може би е съд, зарязан в морето. Не уловихме нищо от сензорите, нито радио, нито радар. Дори няма автоматичен сигнал за помощ. Нямаше как да разследваме, но вие можете да го направите. Ако корабът е изоставен, ще получите сериозна премия за прибирането му.

— Можем и да опитаме — ухили се Хуан заинтригуван.

Мина му през ума да остави няколко души, които да откарат изоставения кораб до Карачи, а „Орегон“ да си продължи пътя.

— Имате ли представа колко е голям?

— По звука при удар на вълните в корпуса преценихме, че е около сто и петдесет метра, горе-долу с вашите размери.

— Благодаря, капитане. Вероятно ще проверим как стоят нещата.

— Късмет, „Орегон“ — пожела капитанът.

След тези думи и последните матроси изчезнаха през капака на кулата. След секунди баластните резервоари на „Талахаси“ се изпразниха и тя се потопи бързо. Потъна в бездната и остави над себе си лека вълничка, която бързо се успокои сякаш огромната подводница никога не бе съществувала.

— Неприятен начин да си изкарваш прехраната — намръщи се Макс.

Макар да не страдаше от истинска клаустрофобия, той не обичаше тесните затворени пространства.

— Линк е работил на подводница за бързи нападения като тюлен. Твърди, че е по-луксозна от повечето хотели, в които е отсядал.

— Линк е пинтия. Виждал съм къде се настанява — мотели със стаи на час, където чистите чаршафи са нещо непознато.

Когато „Орегон“ се понесе на изток, задуха силен вятър. След няколко минути магнитохидродинамиката щеше да го задвижи толкова бързо, че да стоиш на палубата, бе все едно да се изправиш пред ураган. Моряците си бяха свършили работата и се бяха върнали в торпедното помещение.

— Какво ще кажеш, Макс?

— За кое?

— За изоставения кораб. Да спрем ли да го огледаме набързо, или да бързаме към Карачи?

Макс поведе Кабрило към заслона на стълбата, където можеше да запали лулата си.

— Кайл липсва от онзи ден. Бившата ми съпруга смята, че знае с кого е — група негови приятели, които тя не одобрява. Това ме кара да мисля, че работата не е чак толкова страшна, колкото тя я представя. Ще са ни нужни двадесет и четири часа да стигнем до Ел Ей, след като се доберем до Пакистан. Така че един час отклонение заради призрачния кораб няма да има голямо значение.

— Сигурен ли си? — попита Хуан, като примигна бързо, тъй като гореща пепел от лулата на Хенли опари лицето му.

— Съжалявам — извини се Макс и отдръпна лулата си. — Да. Всичко ще е наред.