Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 54

Ерик се подчини и след миг помпите заработиха и потопиха „Орегон“ по-дълбоко във водата.

— Палубен екипаж, смъкнете предпазителите отстрани.

Нареждането на Хуан бе изпълнено с трескави действия. Хората му спуснаха дебелите гумени предпазители точно над ватерлинията. За разлика от старите гуми от камиони, които бяха използвали в пристанището за маскировка, това бяха модерни възглавници и можеха да понесат огромно напрежение.

Част от палубата на „Талахаси“ се издигна нагоре, осветена от червени бойни лампи. Това беше товарният порт за двадесет и четирите торпеда, които носеше подводницата. За тази мисия бяха взели по-малко, за да направят място за иранското ракетно торпедо, което чакаше на палубата на „Орегон“. Компютърната информация, която бяха копирали от иранците, бе сложена в непромокаеми кутии, прикрепени към торпедото.

Кабрило натисна бутоните на радиостанцията.

— Добре, кормчия, бутни леко. Двадесет и пет процента мощност.

— Двадесет и пет, разбрано.

„Орегон“ се придвижи към чакащата подводница бавно, за да не разлюлее „Талахаси“. Няколко офицери ги наблюдаваха от кулата с бинокли за нощно виждане.

— Забави, господин Стоун — нареди Хуан, като прецени разстоянието и скоростта с опитно око. — Много добре. Сега десет процента на обратната страна.

Ерик закова кораба на три метра от подводницата.

— Задръж така, моля те — каза Хуан по обезопасения канал.

— Чудесно управление — избумтя глас от кулата на „Талахаси“.

— Благодаря — извика Хуан. — Готови ли сте да получите пакета?

— Уведомиха ме, че става дума за два пакета — отвърна капитанът на подводницата.

— Лека промяна в плановете в резултат на сблъсък в Оманския залив тази сутрин.

— Свърши ли работа?

— Ако щете вярвайте, идеална.

— Много добре. Готови сме. Сателитната пролука ще се затвори след четири минути и четиридесет секунди.

Кабрило се обърна към техника до спускателната шейна. Макар кранът да изглеждаше готов да рухне всеки момент, можеше с лекота да вдигне седемдесет тона. Вагонетката с торпедото се издигна от палубата. Наоколо стояха моряци с насочващи въжета, с които трябваше да попречат на торпедото да се завърти, когато го вдигнеха от вагонетката. Оръжието се понесе към подводницата, където го очакваха.

Един от моряците ръководеше преместването с жестове, като вдигаше пръст нагоре, за да отпуснат още кабел. Торпедото се озова точно в ръцете на екипажа. Откачиха го от кабелите и го прибраха в подводницата. Главният матрос завъртя ръка над главата си, за да покаже, че можеха да си вземат крана. В мига, когато торпедото изчезна в корпуса, огромната врата започна да се затваря.

— Приберете вагонетката — нареди Хуан, после се обърна към Стоун. — Да се отдалечим. Двадесет процента мощност. Освободи баласта. Приготви кораба за бързо пътуване и ни насочи по най-добрия маршрут към Карачи.

— Мислех, че отиваме в Монако — обади се Марк Мърфи.

По гласа му си личеше, че очаква с нетърпение да прекара няколко седмици в лукс на Ривиерата. Морис бе споменал на Хуан, че Мърф дори си е поръчал смокинг за прочутото казино на Монако.