Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 237

Джак дю Брул

Жената кимна утвърдително и той грабна радиото да съобщи информацията на Еди.

— Продължавайте — помоли я Хуан.

— Пристигнаха на борда с хеликоптер малко след като напуснахме Истанбул. Получихме заповед от ръководството на компанията да изпълняваме всичко, което Ковач поиска от нас. Предполагаше се, че издирват двама нелегални пасажери, за които има подозрение, че са убили пътник.

— Става дума за хора от моя екип — увери я Хуан. — Не са убили никого. Знаете ли къде се намират?

— Откриха ги току-що и ги заключиха в кабинета на капитана зад мостика.

— Добре. Какво друго?

— Имаше двама матроси на дежурство, както и двама офицери, когато Ковач превзе кораба. Държат няколко пътнички като заложнички. Кой сте вие? Откъде дойдохте?

— Мисия на ООН. Наблюдаваме терористичната група от известно време. Ковач ни избяга на кораба ви, затова се наложи да действаме бързо. Съжалявам, че не можахме да ви уведомим. Също така съжалявам за опасността, на която бяхте изложени. Планът ни бе да заловим Ковач по-рано, но… е, в ООН бюрокрацията е като навсякъде.

Внезапно хората на Хуан се появиха с насочени автомати.

— Спокойно, момчета — извика той и те свалиха оръжията.

Обясни им всичко, което бе научил, после помоли Лия да му начертае план на мостика и се обади на Макс.

— Какво е положението?

— Майк извади жената от водата. Добре е, но е много уплашена. Ковач е все още зад руля, заобиколен от три заложнички. Забелязахме и втори стрелец, но в момента не го виждаме. Трите други жени са притиснати до илюминаторите.

— Изпревари „Златно небе“ и застани точно пред него, за да виждаш ясно всичко, което става. Марк и Линда са затворени в кабинета зад мостика. Виж дали ще можеш да ги откриеш.

— Разбрано.

Еди се обади, че екипът му е заел позиция и трябва да взривят вратата, за да си осигурят достъп до машинното. Хуан му нареди да изчакат, за да синхронизират атаката си. Макс се върна на линията.

— Виждам врата на задната стена. В момента е затворена, но се обзалагам, че това е мястото. Ковач премести три от жените пред прозорците. Горилата му е долу в малкия коридор, стои до главния вход.

Кабрило отбеляза всички позиции на диаграмата, която Лия му бе начертала, за да знаят хората му какво да очакват. До днес никога не бяха причинявали така наречените „странични щети“ върху цивилни, рекорд, с който Хуан страхотно се гордееше и държеше да запази.

След кошмарните събития на единадесети септември не само вратите на пилотските кабини по самолетите бяха подсилени, но и на много кораби бяха инсталирани специални врати, които да защитават мостика. Хуан закрепи пластичен експлозив на вратата и се оттегли обратно в каютата. Обади се на Еди и Макс и им съобщи, че ще действат след тридесет секунди.

Беше приковал очи в часовника си и вдигна ръка, когато останаха пет секунди. Стигна до нула и натисна бутона на дистанционното. Взривът изпълни коридора с бял дим. Кабрило се втурна напред след по-малко от секунда. Лазерният лъч на оръжието му прорязваше червена линия в прашната мъгла. Той препусна към мостика, следван от хората си, профуча през нажежените останки на вратата и не обърна внимание на кървавата пихтия, която навремето бе Леърд Бергман.