Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 228

— Още една крачка и ще умре.

Работниците в пералнята виждаха какво става, но продължаваха да си вършат работата.

— Спокойно — каза Марк, като отстъпи назад. — Получихме нареждане да поправим повредена машина за гладене.

— Покажете ми пропуските си.

Марк извади картата от джоба на гащеризона си. Кевин Никсън не знаеше точния формат, използван от параходната компания за картите на служителите, но фалшификатът бе отличен. Мърфи се съмняваше, че горилите на Ковач биха доловили разликата.

— Виж. Ето тук. Аз съм Марк Мърфи.

Ковач се появи внезапно и огромното му тяло запълни касата на вратата.

— Какво става?

— Тези двамата твърдят, че са дошли да поправят нещо.

Сърбинът извади пистолет от якето си.

— Изрично наредих на капитана никой освен персонала на пералнята да не влиза тук. Кои сте вие?

— Свършено е, Ковач — каза Линда с леден глас, като го стресна с произнасянето на името му. — Знаем за вируса и как го разпространявате чрез пералните. В момента арестуват хората ти по корабите из целия свят. Устройствата са свалени. Предай се сега и може би някой ден ще излезеш от затвора.

— Съмнявам се в това, госпожице. Ковач не е истинското ми име.

Той спомена друго, което бяха чували по новините по време на войната в Югославия — името на един от най-зловещите масови убийци.

— Така че, както виждате, никога няма да ме пуснат да изляза от затвора.

— Луд ли си? — попита Марк. — Готов си да умреш за тази безумна кауза? Бях на „Златна зора“. Видях какво причинява на хората вашият вирус. Ти си абсолютно откачен.

— Ако мислиш така, значи не знаеш нищо. Всъщност вие двамата блъфирате. Вирусът, зареден в пералните, не е същият като на „Златна зора“. Беше създаден от същия щам, но не е смъртоносен. Ние не сме чудовища.

— Току-що си призна, че си убил почти осемстотин души, и твърдиш, че не си чудовище?

Ковач се ухили.

— Много добре. Доктор Лайдъл Купър не е чудовище. Вирусът, който ще пуснем, ще причини само лека треска но има планиран страничен ефект. Стерилитет. След няколко месеца половината от световното население ще открие, че не може да има деца.

Линда усети, че й се доповръща. Марк изтръпна, когато схвана коварния план. „Отговорните“ вечно дрънкаха, че планетата е обречена заради пренаселването. Сега планираха да направят нещо по въпроса.

— Не можете да сторите такова нещо! — извика Линда.

Ковач се наведе над нея.

— Вече е сторено.

Пазачите, които претърсваха остров Еос, спряха работа и вдигнаха очи към небето. Това, което отначало приличаше на ярка звезда, бързо нарасна по размер и интензивност и изпълни небето. Любопитството им се превърна в дива паника, щом разбраха, че предметът е насочен към острова. Втурнаха се да бягат, защото, когато се уплашени, хората реагират инстинктивно. Но нямаше къде да се скрият.

В помещението с предавателя Том Северънс потрепваше нетърпеливо с крак и наблюдаваше на монитора как сигналът по ИНЧ се разпраща кошмарно бавно по света. След няколко минути работата щеше да е свършена. Вирусът щеше да прелее от контейнерите в пералните и да зарази чаршафите, кърпите и салфетките. Лека усмивка повдигна ъгълчетата на устата му.