Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 229

Волфрамовата ракета удари остров Еос точно в центъра, на пет километра от подземната база. Невероятната й скорост и тегло превърнаха потенциалната енергия от падането в продължение на триста километра в кинетичната енергия на масивна експлозия. Централната част на острова се изпари. Скалите бяха унищожени на атомно ниво, така че не останаха никакви следи. Взривът се разпространи и образува шокова вълна, която вдигна стотици тонове боклук във въздуха. По-голямата част от скалите се стопиха в лава, която изсъска при допира с хладното море. Паникьосаните пазачи бяха изпепелени.

Вълната удари бункера и подсилените железобетонни стени се напукаха като фин порцелан. Сградата бе изтръгната от земята и метната настрани. Стени, тавани и подове се сплескаха като палачинки и смазаха всички вътре. Унищожението бе пълно. Километри от дебелите медни жици за антената на ИНЧ се разтопиха в потоци течен метал, които се изсипаха в морето. Земята се разтресе с такава сила, че пукнатините в епицентъра на удара разцепиха острова на няколко по-малки.

Масивна приливна вълна се надигна от Еос. За разлика от цунамито, което пътува под повърхността и постепенно нараства на височина, това бе солидна петнадесетметрова стена от вода с гребен от пяна. Грохотът й бе зловещ. Сякаш вратите на ада се бяха отворили. Вълната се понесе напред с огромна скорост. Нямаше да продължи дълго, но в момента бе най-ужасната сила на планетата.

На седемдесет километра от нея „Орегон“ фучеше напред с пълна мощност. Всичките му капаци бяха затворени. Двете подводници бяха спуснати в шейните си и завързани. Всеки незакован предмет, за който екипажът се сети, бе прибран в килерите и чекмеджетата. Знаеха, че няма да се измъкнат от премеждието без щети, но искаха да ги сведат до минимум.

— Време до удара? — попита Хуан.

— Пет минути — отговори кормчията. Хуан натисна бутона на интеркома.

— Говори председателят. Всички да се завържат здраво. Очаква ни страхотно приключение. Пет минути.

Монтираната на мачтата камера бе включена на нощно виждане, за да могат да наблюдават приближаващата вълна. Гигантското й лице бе прошарено от изумрудени ивици фосфор, а гребенът й приличаше на зелен пожар.

— Поемам командването — внезапно каза Хуан. Беше забелязал, че бягат от вълната под лек ъгъл и бързо коригира маршрута. Ако искаха да оцелеят, трябваше да понесат удара директно върху кърмата. Допуснеха ли грешка, корабът щеше да се преобърне.

— Започва се! — извика той.

Стори им се, че се намират в експресен асансьор. Кърмата се надигна толкова бързо, че за момент под средата й не остана вода. Звукът от стоновете на кораба се загуби в свирепия грохот на вълната. Носът се заби в морето. Хуан намали скоростта и след миг целият кораб бе изстрелян нагоре. Ускорението отметна всички напред. „Орегон“ изкатери вълната. Носът му бе насочен надолу под зашеметяващ ъгъл.