Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 226

39.

Томас Северънс не знаеше какво да прави. Охранителите от кея бяха докладвали, че са заловили Макс Хенли при опит да избяга от бункера през тръбата за изгорели газове. После обаче се обадиха и казаха, че били нападнати от черен хеликоптер. За момент той се уплаши, че зад нападението стои ООН, тъй като бе чувал слухове за прочутите им ескадрони от черни хеликоптери. После долови само откъслечни разговори по радиостанциите и накрая настъпи пълна тишина. Камерите, монтирани на будката за охраната, не работеха, затова той нареди един от патрулите да провери кея.

— Избягали са, господин Северънс — докладва капитанът на охраната. — Хенли и още един мъж са в хеликоптера. Бараката е унищожена, също и кеят. Много от моите хора липсват.

— Има ли още натрапници?

— Патрулите проверяват в момента. Засега изглежда, че е бил само един човек.

— Един човек е убил повечето пазачи и е унищожил кея? — усъмни се Северънс.

— Нямам друго обяснение.

— Добре. Продължете проверката и веднага ми докладвайте за всичко необичайно.

Северънс прокара пръсти през косата си. Последните заповеди на Лайдъл Купър бяха категорични. Не трябваше да изпраща сигнала още два часа. Ами ако това бе авангардът на по-сериозно нападение? Забавянето означаваше провал. От друга страна, ако изпратеше сигнала рано, пак можеше да се провали, защото не знаеше дали всички устройства за разпръскването на вируса са вече прикачени към пералните на петдесетте кораба.

Искаше му се да поговори с наставника си, но знаеше, че трябва да вземе решението сам. Лайдъл бе на път насам с Хайди и сестра й, Хана. Нямаше да пристигнат преди пускането на вируса. Северънс бе начело на организацията от години, но също като син, поел семейния бизнес, знаеше, че е постоянно под наблюдение и всъщност въобще не командва положението. Никога не забравяше, че Лайдъл може да отмени всичките му решения без предупреждение или обяснение. Това, разбира се, го дразнеше, макар Купър да не се месеше много. Но сега залозите бяха прекалено големи и му се искаше да му наредят какво да прави.

А и какво толкова, ако пропуснеха няколко кораба? Изчисленията на Лайдъл сочеха, че са нужни само четиридесет кораба, за да се заразят всички на планетата. Допълнителните десет бяха просто застраховка. Ако го попитаха защо някои от корабите не са били заразени, можеше да се оправдае с дефект в разпръсквателните устройства. А ако свършеха работата, тогава никой дори нямаше да узнае.

— Точно така — каза той, като се плясна по коленете и стана.

Влезе в стаята с предавателя на ИНЧ. Техник в бяла престилка стоеше наведен над управлението.

— Можеш ли да изпратиш сигнала сега? — попита Северънс.

— По график трябва да го изпратим след два часа.

— Не те питам за това.

След като вече бе взел решението, Северънс си възвърна високомерните маниери.

— Ще са ми нужни няколко минути да проверя батериите. Електростанцията не е в ред заради повредите в системата за изгорели газове.

— Действай.

Мъжът започна да обсъжда проблема с колегата си по интеркома. Говореха на професионален жаргон, който Северънс не разбираше.