Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 225

Хуан помогна на Макс да се издигне на повърхността. Изплю огромно количество вода и огледа развалината зад тях. Половината кей просто бе изчезнал, а останалата половина се бе превърнала в купчина разбити дъски.

— Необходимо ли беше това? — изсумтя Макс.

— Помниш ли какво ти разказах за една от първите си мисии за ЦРУ?

— Ставаше дума за някакъв руски сателит.

— Орбитална балистична ракета — обясни Хуан, като извади ръка от водата, за да погледне часовника си. — Точно тя ще унищожи острова след тридесет и осем минути. Аз лично държа да съм далеч оттук, когато това стане.

Хеликоптерът се отправи към кея, следван от димна пътека. Хуан разбра, че Джордж се бе опитал да му съобщи за повредата. Адамс ловко снижи над тях и увисна на сантиметри от водата. Хуан се протегна да отвори вратата и помогна на Макс да се качи. Машината се наклони опасно.

Кабрило се канеше да последва Хенли, когато техният „Робинсън“ бе обсипан с куршуми.

— Тръгвай! — извика той и се хвана за релсата.

Джордж не се нуждаеше от повторна заповед. Издигна се и започна да се отдалечава от кея, където се бе появил друг пикап с двама мъже в каросерията, които ги обстрелваха с калашници.

Увиснал на ръце и крака като маймуна, Хуан стискаше релсата с всички сили. Вятърът го брулеше свирепо и мокрите му дрехи бяха леденостудени, но не можеше да направи нищо по въпроса. „Орегон“ бе съвсем наблизо, а той не искаше да кара Джордж да намалява, за да се качи в кабината.

Адамс сигурно бе докладвал за ситуацията по радиото, защото всички светлини на кораба бяха запалени и няколко механици изтичаха на палубата, за да помогнат при приземяването. Кормчията вече бе завъртял кораба и бяха готови да се отдалечат от острова.

Джордж пренебрегна сирените и святкащите лампички в кабината, които показваха, че любимият му „Робинсън“ е в предсмъртна агония. Спусна го внимателно над палубата, като си представяше как маслото изгаря в пренагрятата трансмисия.

Хуан се пусна от релсата и падна в ръцете на екипажа. Механиците бързо го изправиха и го изтеглиха, за да направят място на Джордж да се приземи.

— Кормчия, максимална скорост — нареди Хуан в мига, когато релсите докоснаха палубата. — Подготви кораба за удар.

Адамс спря двигателя, но щетите вече бяха нанесени. От дефлектора на двигателя избухнаха пламъци. Механиците се втурнаха към него с пожарникарски маркучи и двамата с Макс скочиха от хеликоптера под струите.

Джордж погледна хеликоптера през рамо и лицето му се натъжи. Знаеше, че вече не може да бъде съживен. Хуан го потупа по рамото.

— Ще ти купя нов, по-лъскав.

Влязоха вътре, преди вятърът да се усили прекалено много. Далеч зад „Орегон“ остров Еос стоеше спокойно в морето и не подозираше, че изтичат последните му минути.