Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 76

Осъзна, че тялото му е в неудобна поза, и опита да се размърда, но това се оказа безполезно. Китките му бяха оковани и макар че почти не усещаше как металът се впива в плътта, не можеше да помръдне ръцете си повече от няколко сантиметра. Все още не контролираше достатъчно краката си, за да определи дали и глезените му са оковани.

Джеф отвори внимателно очи и веднага ги затвори. Където и да се намираше, това беше най-светлото помещение, в което някога беше попадал. Стори му се, че сякаш е стъпил на слънчевата повърхност.

Почака няколко секунди и отново отвори очи, примижавайки срещу рязката светлина, която изгаряше помещението. То не беше по-голямо от пет квадратни метра, със стени от дялани камъни като тези в неговата килия. По това разбра, че не го бяха извели от затвора. На едната стена имаше голям прозорец. Той беше закрит със здрава решетка, а стъклото му изглеждаше сложено наскоро. Гледката отвън беше една от най-безнадеждните, които някога бяха попадали пред очите му: безкрайно непроходимо море от фин бял пясък, нагрят като фурна от ослепителния блясък на безмилостното слънце.

Той насочи вниманието си към другите хора в помещението.

Около дървена маса седяха осмина мъже и една жена. За разлика от пазачите те не носеха маски. Мерик не разпозна никого от тях, макар да сметна, че едрият мъж и красивият младеж със сините очи са от пазачите. Всички бяха бели и повечето нямаха още тридесет и пет години. Мерик беше живял достатъчно дълго в Швейцария, за да разпознае европейската кройка на техните дрехи. На масата пред най-възрастната сред тях, жена в края на четиридесетте, ако се съдеше по сребристите нишки в косите й, стоеше преносим компютър. В лаптопа беше включена интернет камера, насочена към Мерик от подножието на масата.

— Джефри Майкъл Мерик — проехтя от високоговорителите на компютъра минал през електронни филтри глас, — ти беше съден задочно от този съд и осъден за престъпления срещу планетата. — Неколцина от присъстващите кимнаха мрачно. — Продуктът, който вашата компания патентова, така наречените „чистачи на сяра“, успокои правителствата и хората и ги накара да повярват, че продължаващото изгаряне на изкопаеми горива е целесъобразна възможност, и особено изгарянето на така наречените „чисти въглища“. Такова нещо не съществува и макар този съд да признава, че топлоелектрическите централи, съоръжени с вашите уреди, намалиха малко емисиите си на сяра, това в никакъв случай не оправдава милиардите тонове други вредни химикали и газове, които изхвърляте в атмосферата.

Вашата тактическа победа с производството на тези устройства в действителност е стратегическо поражение за онези от нас, които наистина се стремят да спасят света за бъдещите поколения. Движението за защита на природата не може да си позволи да бъде разколебано от пропагандните номера на хора като теб или енергийни концерни, които твърдят, че са зелени, но продължават да изхвърлят отрови. Глобалното затопляне е най-голямата опасност, срещу която тази планета някога се е изправяла, и всеки път, когато хора като теб разработват някаква малко по-чиста технология, обществеността започва да вярва, че опасността намалява, въпреки че става по-голяма с всяка изминала година.