Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 36

— … сега тръгват от Бома и ще са при вас след час.

— Бихте ли повторили това, господин заместник-министър?

Изведнъж целият екип в операционния център беше изхвърлен напред, когато килът на „Орегон“ се блъсна в речното дъно. Внезапното спиране запрати скъпите порцеланови съдове в столовата на пода. Същевременно разби и един преносим рентгенов апарат в лечебницата, който д-р Джулия Хъксли беше забравила да подсигури.

Хуан беше сред първите, които се изправиха на крака.

— Ерик, какво, по дяволите, стана?

— Дъното се надигна изведнъж, не успях да го видя.

— Макс, как са двигателите?

Като мярка за сигурност, компютърът беше изключил машините в мига, когато корабът заседна на дъното. Макс започна да проучва своя компютърен екран и с всяка секунда се намръщваше все повече. Той затрака по клавиатурата малко по-дълго от обичайното.

— Макс? — подвикна Хуан, удължавайки името на стария си приятел.

— Двигателят откъм левия борд е задръстен с кал. Мога да вкарам двадесет процента в деснобордовия, но само на заден ход. Ако се опитаме да продължим напред, ще задръстим и него.

— Ерик — каза Хуан, — аз поемам руля.

— Слушам, председателят поема щурвала. Тръбите на водните движители бяха валцувани като гладки оръжейни цеви по много взискателни стандарти, за да се премахне възможността за кавитация или образуването на микроскопични мехурчета, които предизвикват повече триене. Хуан знаеше, че вероятно калта и тинята вече са запушили тръбите и че прекарването на още кал през тях може да ги извади напълно от строя. Сам щеше да поеме отговорността за кораба.

Той включи лявобордовия двигател на изчакване и бавно увеличи тягата на десния, опитвайки се да се измъкне назад. Очите му се стрелкаха между външните камери, които показваха кипящата под носа на кораба вода и индикаторите за състоянието на водните движители и дюзите.

Той премести леко ръчката още напред, добавяйки двадесет и пет процента мощност, уверен, че със сигурност ще ожули тръбите, сякаш сам е влязъл вътре с голям чук в ръцете.

„Орегон“ отказа да помръдне, стиснат здраво в хватката на калта и собствената си огромна тежест.

— Хуан — обади се Макс с предупредителен тон. Кабрило вече изключваше двигателите. Имаше под свое командване свръхмодерни ресурси, но твърде малко приложими възможности. Разполагаше с около петнадесет секунди, за да измисли план, преди хеликоптерите да връхлетят и да стоварят бунтовниците, които пренасяха. Два откоса от по пет секунди с 30-милиметровата картечница „Гатлинг“ щяха да издухат хеликоптерите от небето, но и да убият цивилните пилоти и да разкрият смъртоносните възможности на кораба. А щеше да се наложи да се оправят и с катерите плюс другите плавателни съдове, които Абала командваше, веднага щом той загрееше, че „Орегон“ е заседнал. Идеята да предаде камъните или да изложи мисията на риск изобщо не му хрумна.

— Макс, вятърът духа откъм кърмата. Пусни достатъчно гъста димна завеса, за да скриеш кораба, а после задействай противопожарните водни оръдия. — Разполагаха с четири водни оръдия, монтирани в ъглите на надстройката. Всяко можеше да бълва по близо четири хиляди литра в минута и се захранваше от собствен дизелов двигател. — Те изстрелват водата на повече от шейсет метра. Това ще попречи на хеликоптерите да кацнат. — Той натисна копчето на микрофона си. — Еди, пускам водните оръдия, така че бъди готов. Ако това не попречи на хеликоптерите, ти и твоите хора имате разрешение да използвате само пушки и пистолети. Това са обичайните оръжия по тези места.