Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 35

В слушалката на ухото му се чу глас.

— Председателю, Еди съм. Имам зрителен контакт с двата хеликоптера. Не мога да кажа каква марка са, но ми изглеждат достатъчно големи, за да превозват поне десетина човека. Може би сега е моментът да ги свалим.

— Не. Първо, пилотите са цивилни, отвлечени от бунтовниците на Макамбо и принудени да летят с тях. И второ, не бива да им позволяваме да разберат какви са нашите възможности. Вече говорихме по този въпрос, докато плавахме насам. Вярно, че ще понесем удари, но старото корито ще ни откара у дома. Просто бъдете готови, ако стоварят хора на палубата.

— Готови сме.

— Тогава Господ да им е на помощ.

В продължение на един час те се носеха бързо надолу по река Конго, упорито преследвани от катерите. От време на време попадаха под обстрел откъм брега, щом пътят минаваше достатъчно близо до реката, за да могат бунтовниците да им устроят засада. Хеликоптерите се рееха над „Орегон“, но не предприемаха опит да стоварят войници. Хуан предположи, че се готвят да вземат кораба на абордаж, щом минохвъргачките го пратят на дъното.

Те минаха под язовира „Инга“, масивна бетонна стена, която задържаше приток на река Конго. Този язовир и един негов близнак бяха основните източници на електрическа енергия в тази част на Африка. На мястото, където двете течения се срещаха, корабът попадна в бурни води и Ерик се видя принуден да обърне тягата на водните движители, за да попречи на „Орегон“ да се извърти с широката си част към течението.

— Председателю, Бенджамин Исака е на телефона — обади се Линда Рос. — Прехвърли го на моята работна станция.

— Заместник-министър Исака, обажда се капитан Кабрило. Предполагам, уведомили са ви за нашето положение?

— Да, капитане. Полковник Абала си иска диамантите обратно. — Акцентът на заместник-министъра беше толкова силен, че Хуан трудно го разбираше. — Откраднал е и два от речните патрулни катери. Получих рапорт, че десет наши войници са убити на пристанище Матади, където е базата на катерите.

— Освен това разполага и с два хеликоптера на петролна компания.

— Разбирам — каза уклончиво Исака.

— Няма да се откажем от малко помощ.

— Нашият общ приятел от Ленгли, който ви препоръча, спомена, че сте напълно способен сам да се погрижите за себе си.

На Хуан му се прииска да наругае правителствения служител.

— Господин Исака, ако унищожа войниците на Абала, той ще изпита силни подозрения към оръжията, които току-що закупи. Радиопредавателите в тях са скрити много добре, но не са неоткриваеми. Планът беше да отнесе оръжията в главната квартира на Макамбо в джунглата, като веднъж завинаги разкрие на вашите военни местоположението й. Така за няколко дни ще може да приключите с въстанието, но не и ако Абала остави оръжията на кея при плантацията. — Това беше третият или четвъртият път, когато обясняваше на Исака логиката в действията им, след като Ленгстън Овърхолт от ЦРУ даде зелена светлина на Хуан да поеме мисията.

Първата част от отговора на Исака беше заглушена от шум на стрелба с минохвъргачки от катерите. Мините паднаха близо до страничния борд на „Орегон“ и вдигнаха стена от вода.