Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 29

— Мъжете почти са откачили въжетата. Почакай. Да, вече е в техни ръце. Освободихме се от него.

— Кажи на господин Стоун да се подготви да ни измъкне от тук.

— Председателю? — колебливо попита Мърфи. — Все още сме швартовани за кнехтовете.

Кабрило опипа капчица кръв по мекото на ухото, където парченце боя, откъртено от куршум, го беше одраскало.

— Изкъртете ги. Идвам.

Корабът изглеждаше съвсем на място на фона на разпадащия се пристан, макар че криеше тайна, за която знаеха само малцина външни хора. Неговият ръждив корпус с лющеща се боя, разнебитени кранове и напълно занемарен външен вид не беше нищо друго, освен маскировка, за да се прикрият истинските му възможности. Това беше финансиран от частни лица шпионски кораб, притежаван от Корпорацията, оглавявана от Хуан Кабрило. „Орегон“ беше негова идея и истинската му любов.

Под очуканата й външност гъмжеше от най-модерните оръжейни системи на света: от крилати ракети до торпеда, закупени от руски адмирал мошеник, тридесетмилиметрови картечници „Гатлинг“, 120-милиметрово оръдие, което използваше мерната система на танка Б1А2 „Ейбръмс“, и картечници .30-и калибър, управлявани с джойстик, предназначени за отблъскване на абордаж. Всички тези оръжия бяха монтирани под плочите на палубата или замаскирани като боклуци, струпани на различни места. Дистанционно управляваните картечници бяха скрити в ръждясали варели, разположени на стратегически места покрай релинга. Когато трябваше да се води огън, капаците на варелите се отваряха и оръжията излизаха. Стрелбата се подпомагаше от чувствителни инфрачервени камери.

Няколко палуби под мостика, където Кабрило и Линкълн бяха стояли, докато „Орегон“ приставаше, се намираше командният център, мозъкът на плавателния съд. От тук екипаж, състоящ се от пенсионирани американски военни и оперативни служители на ЦРУ, управляваше целия кораб — от двигателите и динамичната система за позициониране до последното оръжие. Те разполагаха и с цяло помещение, пълно с радари и сонари, най-доброто, което можеше да се купи с пари.

Всъщност Ерик Стоун, превъзходният кормчия, беше маневрирал кораба, за да застане на кея, използвайки насочващите дюзи на водометните движители и данните от джипиеса, и всички тези неща свързани с мощен компютър, който наблюдаваше скоростта на вятъра, теченията и още дузина други фактори. Този компютър определи точното количество обратна тяга, за да устои корабът на течението на река Конго.

Кабрило и Макс влязоха във вещевия склад, който вонеше на терпентин, а Линк продължи, за да се срещне с Еди Сенг и останалите специалисти по брегови операции в случай, че се наложи да отблъснат бунтовниците, ако се опитат да превземат палубата. Хуан завъртя крановете на батерията на мръсната мивка като колелата на сейф, задната стена на склада се отвори и разкри един коридор.

За разлика от покритите с евтин балатум и ронеща се боя мостик и други части на надстройката, този таен вътрешен коридор беше добре осветен, стените бяха покрити с махагонова ламперия, а подовете застлани с елегантни килими. На стената висеше оригинал от Уинслоу, изобразяващ китоловен кораб, а в края на коридора под стъклен похлупак се виждаше пълна рицарска броня от шестнадесети век в комплект с меч и боздуган.