Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 27

Очите на полковника се разшириха от гняв и негодувание. Неговите войници сгъстиха кордона. Някой опря оръжие в гърба на Хуан.

Без да се смущава от внезапната демонстрация на агресивност, Макс позволи на изражението си да се отпусне и усмивката да пропълзи по лицето му.

— Три точка петдесет и две. Това, господа, е истински диамант.

Полковник Абала бавно се отпусна обратно на стола си, а пръстите, които бяха на милиметри от спусъците, готови да ги натиснат, сега се отдръпнаха. На Хуан му се прииска да убие Хенли за това, че разигра ролята си прекалено добре.

Макс провери още осем случайно избрани камъка и резултатът винаги беше същият.

— Аз изпълних моята половина от сделката. Четвърт килограм диаманти срещу оръжията.

Докато Хенли продължаваше да проверява камъните, Линк заведе Абала до отворения контейнер и даде сигнал на моряка на товарния кораб да го свалят на кея. Дървените колони, които поддържаха пристана, изскърцаха под тежестта. С тях тръгнаха и петима бунтовници. На светлината на фенерчето Абала и неговите хора измъкнаха десет АК-47 от различни сандъци и около стотина патрона, като използваха мачете, за да срежат импрегнираните с восък картонени кутии с муниции.

Като внимаваше да стои близо до Абала, в случай че войниците му опитат някой номер, Линк наблюдаваше как мъжете трудно зареждат лъскавите месингови патрони в извитите като банан пълнители на автоматите. Хуан, който носеше лека бронирана жилетка под широката си тениска, по същата причина зае позиция близо до Макс. Стреляха по десет пъти с всеки автомат, два откоса от по три изстрела и четири единични, прицелени грижливо в мишената, поставена до неизползвания склад. Стрелбата отекваше над широката река и подплаши десетки птици, които отлетяха в нощта. Един от войниците изтича при склада, за да провери резултатите.

— Добре. Много добре — изръмжа Абала към Линк.

На масата Хенли продължаваше своята проверка, като постави празното чувалче на блюдото на теглилката и си отбеляза неговото тегло в бележника. После под бдителния поглед на един от офицерите на Абала използва лъжица с дълга дръжка, за да вкара необработените камъни отново в торбата. След като всички бяха вътре, той претегли отново торбичката. С калкулатора извади теглото на торбичката от общото. След това погледна през рамо към Кабрило й прошепна:

— Не достигат осем карата.

В зависимост от камъните, тези осем карата можеха да се равняват на десетки хиляди долари. Кабрило вдигна рамене:

— Ще бъда щастлив, ако се измъкнем живи от тук. Зарежи тези карати — и се провикна към Линк, който заедно с Абала и един бунтовник с вид на професионален сержант оглеждаше някакво РПГ.

— Капитан Линкълн, пристанищните власти в Бома няма да ни пазят котвеното място, затова трябва да тръгваме.

Линк се обърна.

— Разбира се, господин Кабрило, благодаря за напомнянето. — След това погледна отново към Абала. — Полковник, ще ми се да можех да ви предложа повече оръжия, но тази пратка ни попадна напълно изненадващо.