Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 31

Хали Касим бръсна къдрица черна коса от челото си и набра нещо на клавиатурата на своя компютър.

— Радиопредавателите вече са активирани и излъчват ясен сигнал.

— Прекрасно. — Кабрило завъртя стола си, за да погледне Макс Хенли. — А как е при теб, приятелю?

— Както знаеш, караме на акумулатори — каза Хенли, — затова мога да ти отпусна само двадесет възела.

„Орегон“ разполагаше с най-модерната система от водометни движители, които някога бяха произвеждани. Неговите магнито-хидродинамични двигатели използваха супер проводими бобини, охлаждани от течен хелий, за да освобождават електрони от морската вода. Електричеството се използваше за задвижване на четири мощни водометни движителя с две векторни дюзи в задния край на кораба. Двигателите можеха да придвижват единадесеттонния кораб със скоростта на състезателна лодка, а тъй като използваше морската вода за гориво, неговият обхват бе фактически безграничен. Поради пожара, възникнал на туристически кораб, задвижван с магнито-хидродинамични двигатели, повечето световни агенции за безопасност на морския транспорт бяха забранили използването им, докато не минат допълнителни изпитания. Затова „Орегон“ вееше иранското знаме на своята мачта, знаме на нация с твърде пренебрежително отношение към морските закони.

Швартован за пристан, разположен на осемдесет мили от Атлантическия океан нагоре по река Конго, „Орегон“ беше заобиколен от сладка вода и затова не можеше да включи двигателите си. Той трябваше да разчита на енергия, складирана в поредица сребърно-цинкови батерии с дълбок работен цикъл, за да прекарва вода през векторните си дюзи.

Тъй като бяха работили в близко сътрудничество с архитектите и инженерите, когато корабът беше преустроен от обикновен товарен кораб за дървен материал, Кабрило знаеше, че макар течението да е попътно, батериите нямаше да изкарат повече от шестдесет мили при максимална скорост. За съжаление така щяха да стигнат едва на тридесет километра от мястото, където реката се вливаше в океана.

— Господин Стоун, какво ще е състоянието на прилива след три часа? — попита Кабрило своя кормчия.

— След два часа и тридесет минути ще е най-високата точка на прилива — отговори Ерик Стоун, без да проверява в базата данни. Като част от служебните си задължения той непрекъснато следеше различните диаграми на приливите и отливите, както и прогнозите за времето за пет дни напред с педантичността на счетоводител, на когото не му излиза някоя дребна сума.

— Това ще бъде доста рисковано — отбеляза Хуан, без да се обръща специално към някого. — Окей, Ерик, давай да се махаме, преди хората на Абала да атакуват.

— Слушам, председателю.

Със сръчна ръка Ерик даде газ на водометните движители. Без воя на охладителните помпи и допълнителното оборудване за магнито-хидродинамичните двигатели водата, която минаваше под налягане през дюзите, издаваше дълбоко боботене, което отекваше в целия кораб. Ерик задейства направляващите дюзи на носа и кърмата, тежкият кораб буквално се откъсна от кея и започна да опъва швартовите си въжета.