Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 26

— Какво пишеш? — попита Абала, който изведнъж се почувства несигурен заради поведението му на учен човек.

— Че тези камъни са по-подходящи за чакъл, отколкото за скъпоценни — отговори Макс с колкото може по-пронизителен глас и зверски холандски акцент. Абала едва не скочи на крака от обида, но Макс му махна с ръка да не става. — Обаче след предварителния оглед ги оценявам като задоволителни за нашата размяна.

От джоба на панталона си извади плоско парче топаз, чиято повърхност беше покрита с дълбоки драскотини.

— Както знаеш — каза той с тон на учител, — диамантите са най-твърдото вещество на земята. Десет бала по скалата на Мох, за да бъдем точни. Кварцът, който е номер седми, често бива използван, за да се изпързалят непосветените, че сключват сделката на живота си.

От същия джоб извади осмоъгълно парче кристал. След това го прекара по плоското парче топаз, натискайки с все сили. Върхът му се плъзна, без да остави някаква следа.

— Както можа да видиш, топазът е по-твърд от кварца и затова не можа да го одраска. Фактически той има осем по скалата на Мох. — След тези думи взе един от по-малките диаманти и го прекара по топаза. С пронизващо костите скърцане краят на диаманта остави дълбока драскотина в синия полускъпоценен камък. — Значи това тук е камък, по-твърд от осем бала по скалата на Мох.

— С други думи, диамант — самодоволно подхвърли Абала.

Макс въздъхна, сякаш някой непокорен ученик е направил голяма глупост.

— Или корунд, който има осем по скалата на Мох. Единственият начин да бъдем напълно сигурни, е да измерим неговото специфично тегло.

Въпреки че Абала и преди беше търгувал с диаманти, той знаеше малко за техните качества, за разлика от стойността им. Без да го осъзнава, Хенли беше събудил неговия интерес и затова той малко намали бдителността си.

— Какво е специфично тегло? — попита полковникът.

— Съотношението между теглото на камъка и количеството вода, което той измества. За диамантите тази стойност е точно три точка петдесет и две. — Макс започна да бърника теглилката си, за да я калиброва с комплект бронзови тежести, които стояха в тапицирана с кадифе кутийка. Нулира теглилката и той постави най-големия камък на блюдото.

— Точка двеста двадесет и пет грама. Единадесет и половина карата. — Той отвори един от пластмасовите градуирани цилиндри и пусна камъка вътре, записвайки в бележника колко вода е изместил. След това набра цифрите на сметачната машинка. Когато видя получения резултат, се вторачи в Раиф Абала.