Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 24

Един от моряците спусна подвижния мост на кея и Линк поведе Кабрило и Хенли към пристана. Самотният бунтовнически офицер се отдели от преторианската си гвардия и тръгна към Франклин Линкълн. Той изкозирува отсечено за поздрав, а Линк му отговори с небрежно докосване на околожката на рибарската фуражка.

— Капитан Линкълн, аз съм полковник Раиф Абала от Конгоанската революционна армия — Абала говореше английски със смесица от френски и местен акцент. Гласът му беше безизразен, без интонация или капка човечност. Той не свали слънчевите си очила и продължи да потупва с камшичето за езда шева на камуфлажните си панталони.

— Полковник — кимна Линк, докато един адютант с белези от шарка по лицето го претърсваше за оръжие.

— Нашият върховен водач генерал Самюъл Макамбо ти изпраща поздрави и изказва съжалението си, че не може да се срещне с теб лично.

Макамбо ръководеше продължаващото вече една година въстание от база, разположена някъде далеч навътре в джунглата.

Никой не го беше виждал, откакто грабна оръжието и успя да провали всички опити на правителството да проникне в неговата главна квартира, като уби десет специално подбрани войници, които се опитаха да се присъединят към КРА със заповед да го ликвидират. Подобно на Бин Ладен или Абимаел Гузман, бившия водач на перуанската Сияйна пътека, ореолът на неуязвим само го правеше по-привлекателен въпреки обвиненията, че заради опита за преврат на съвестта му тегне кръвта на хиляди хора.

— Донесохте оръжията — това беше по-скоро, заключение, отколкото въпрос.

— Ще ги видиш веднага щом моят колега — той кимна небрежно към Макс, — провери камъните.

— Както се бяхме разбрали — отбеляза Абала. — Ела.

На кея беше донесена маса с лампа, захранвана от генератор. Абала обкрачи един стол и седна на него. Камшика си за езда остави на масата. Пред него стоеше кафява платнена торбичка, на която беше изписано името на френска фирма за храни. Макс седна срещу африканския бунтовник и се зарови в съдържанието на дипломатическото куфарче. Извади електронна везна, няколко тежести, за да я калибрира, и цял сноп пластмасови цилиндърчета със скали отстрани, в които имаше прозрачна течност. Освен това сложи на масата бележник, молив и малка сметачна машинка. Зад Абала стояха неколцина пазачи, а зад Макс Хенли още повече. Друга двойка пазачи стояха близо до Кабрило и Линк, готови да им отрежат пътя и при най-малкия знак от страна на полковника от бунтовническата армия. Вероятността от насилие висеше доста ниско над групата и влажният нощен въздух беше изпълнен с напрежение.

Абала отпусна едната си ръка върху торбичката и погледна нагоре към Линк.

— Капитане, мисля, че сега му е времето да покажеш малко доверие. Бих искал да видя контейнера, в който са моите оръжия.

— Уговорката ни не беше такава — отговори Линк, като позволи в гласа му да се прокрадне съвсем малко тревога. Помощникът на Абала се изкиска.

— Както казах — продължи Абала със заплашителен тон, — това е израз на доверие. Жест на добра воля от ваша страна. — Той вдигна ръката си от торбата и вдигна един пръст. От мрака изскочиха още двадесет войници. Абала ги отпрати с едно махване на ръката и така, както внезапно се бяха появили, те отново изчезнаха в мрака. — Те просто можеха да убият екипа ти и да вземат оръжията. Това е моят жест на добра воля.