Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 255

Това щеше да е десетата достатъчно силна буря през тази година, формирала се в Атлантическия океан, която можеше да се превърне в тропическа и да си заслужи име. Макар да бе започнала да се завихря в ураган с огромна разрушителна сила, окото му някак не можа да се развие напълно. Метеоролозите не можеха да си обяснят защо. Никога не бяха виждали подобен феномен.

Но това нямаше значение. Сезонът на бурите едва беше започнал и щеше да има още много. Отегчената общественост не се заинтересува от ураган, който не е могъл да се развие. Но за да се спази традицията, всяка буря се кръщава на съответната буква в азбуката, така че първата винаги носи име, започващо с буквата „А“, втората с „Б“ и така нататък. Когато се заформи десетата буря, която така и не стигна до сушата, малцина разбраха, че й беше дадено името Тропическа буря „Хуан“.

32.

Пясъчното бъги, в което се возеха Кабрило, Макс, Слоун и Мафана, летеше през пустинята на дебелите си гуми, а тунингованият двигател ревеше оглушително, защото Хуан караше с вратоломна скорост. Моузис Ндебеле също искаше да дойде, но лекарите от частната болница в Южна Африка отказаха да го пуснат толкова скоро след операцията на смазания му крак. Затова беше изпратил своя стар сержант да го замества, макар че имаше безусловно доверие на Кабрило.

Те закъсняваха за назначената среща. Мъжът от компанията, която им даде автомобила под наем, беше и доброволец в свакопмундската полиция. Той закъсня, защото беше участвал в ареста на група европейци, закъсали в пустинята, които бяха отговорни за някакво отвличане, извършено в Швейцария.

Откритото бъги се изкачи по един хълм и Хуан го засили надолу. Дебелите гуми вдигаха облаци прах и оставяха дълбоки бразди в пясъка. Колата се люшкаше на амортисьорите си, но въпреки това четиримата пътници зяпнаха при вида на долината под тях.

„Роув“ изглеждаше така, сякаш плаваше по пясъчно море. Малки дюни се плискаха в корпуса му подобно на спокойни морски вълни. Ако не се брояха липсващият димоход, строшените товарни кранове и падналата боя, корабът щеше да изглежда по същия начин, както преди сто години, преди да го засипе най-силната пясъчна буря на онова столетие.

До него бе кацнал голям товарен хеликоптер, боядисан в яркосиньо. На едната му страна имаше надпис „Национална агенция за подводния свят“. До него стояха двете багерчета, които бяха изринали деветте метра пясък, погребали кораба. Неколцина работници безделничеха под голяма бяла тента.

Хуан се наведе и целуна Слоун по бузата.

— Права беше. Моите поздравления.

Тя засия от комплимента.

— Да не би някога да си имал съмнения?

— Стотици — обади се Макс от задната седалка.

Слоун се обърна и игриво го плесна по коляното.

Хуан превключи скоростите и те полетяха още по-бързо надолу по склона. Появата им накара работниците да станат. Двама от тях се отделиха от групата и тръгнаха през пясъка към палубата на „Роув“. Единият носеше хладилна кутия.

Кабрило спря на сантиметри от пясъчната пътека към кораба и загаси двигателя. Сега във въздуха се чуваше единствено слабият ветрец. Хуан освободи коланите и скочи от твърдата седалка на бъгито, докато двамата мъже се приближаваха. Те бяха здравеняци, година или две по-млади от него, въпреки че единият беше белокос със сини очи като Хуан. Другият беше по-мургав, латиноамерикански тип, а в погледа му проблясваше смях.