Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 17

— Имам нужда от всички ръце, за да изринем пясъка — мрачно каза Кирби. — Ако бурята не отслабне, щом падне нощта; този кораб ще е заседнал на брега.

Търнбоу и Райдър измъкнаха хората си от леглата и с помощта на въглищарските лопати от машинното, тенджери от кухнята и седящата вана от банята на капитана, се хвърлиха срещу бушуващата буря. С шалове, завързани около устата, обгърнати от вятър, толкова силен, че не можеха да разговарят, те започнаха да избутват купчини пясък във водата. Ядосваха се на бурята и я псуваха, защото всяка лопата пясък, която изхвърляха през борда, долиташе обратно в лицата им.

Сякаш се опитваха да задържат прилива. Успяха да почистят един от капаците на трюмните отвори само за да видят как количеството пясък върху останалите три се беше удвоило. Петимата авантюристи и корабният екипаж от двадесет човека не бяха достойни противници на бурята, която вилнееше над хиляди квадратни километри изсъхнала земя. Видимостта беше спаднала почти до нулата и хората работеха като слепци, здраво стиснали очи, за да ги предпазят от убожданията на песъчинките, които връхлитаха върху „Роув“ от всички посоки на компаса.

След около час трескава работа Райдър отиде да потърси Чарли.

— Няма смисъл. Трябва да почакаме и да се надяваме, че бурята ще отслабне. — Макар че устните му докосваха ухото на Търнбоу, Райдър трябваше три пъти да повтори, за да го чуе Чарли сред воя на вятъра.

— Прав си — изрева в отговор той и двамата тръгнаха заедно, за да повикат хората си.

Влязоха със залитане в каюткомпанията, като разпръскваха водопади пясък при всяка крачка. Райдър и Джон Варли минаха последни през капака на входника. Първият, за да е сигурен, че всички са се прибрали, а Варли, защото притежаваше хитростта на плъховете никога да не се отказва, ако е сигурен, че ще спечели награда.

Заради вятъра все още е трудно чуваха какво става горе на палубата и по стълбите.

— Мили Боже, моля те направи така, че бурята да спре — Питър беше почти разплакан от страх пред природните сили, които се бяха съюзили срещу тях.

— Всички ли са тук? — попита Чарли.

— Така мисля — отговори Райдър и притисна лице към един от илюминаторите. — Преброи ли хората?

Търнбоу тъкмо бе започнал да брои, когато по капака на входника се чу силен удар.

— Боже мили, някой е останал навън — подвикна един от моряците.

Валри беше най-близо до капака и дръпна резето. Вятърът го блъсна в стената и нахлу като камшичен удар в кораба, лющейки боята от стените със самото си докосване. Отвън май нямаше никого. Сигурно причината беше в някоя незакрепена част от оборудването.

Варли се стрелна напред да затвори капака и почти беше успял, когато едно бляскаво сребристо острие изскочи цяла педя от гърба му. От върха на копието капеше кръв, а когато го издърпаха от жестоката рана, кръвта оплиска смаяния екипаж. Джон се завъртя, преди да рухне на палубата. Устата му се раздвижи беззвучно, а аленото петно на ризата му растеше. Голо черно привидение, единствено с пера на главата и платнена препаска на кръста, прекрачи Варли и размаха заплашително копието в ръцете си. Зад него други се подготвяха за нападението, а бойните им викове съперничеха по сила на бурята.