Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 19

Микроскопичните животинки и растения приличаха на онези, които беше изучавала по-рано. Разликата беше само в това, че не бяха генетично модифицирани.

Доволна, че водната проба не се беше изродила по време на транспорта, тя наля малко от нея в една мензура. Когато я вдигна над главата си, можа да види някои от по-големите диатоми в яркия блясък на флуоресцентните лампи. Сюзън беше толкова съсредоточена в работата си, че не чу как вратата на лабораторията се отвори. Беше късно и тя не очакваше някой да я безпокои.

— Какво имаш там? — Гласът я смая и тя едва не изпусна мензурата.

— О, д-р Мерик. Не знаех, че си тук.

— Казал съм ти, както на всички останали във фирмата, наричай ме Джеф.

Сюзън леко се смръщи. Наистина, Джефри Мерик не беше лош човек, но тя не харесваше неговата приветливост. Той се държеше така, сякаш милиардите му не биваше да влияят на начина, по който хората се отнасяха към него, и особено служителите в „Мерик Сингър“, които все още работеха по докторатите си.

Беше на петдесет и една, но се поддържаше във форма, карайки ски почти целогодишно. Когато в Швейцарските Алпи настъпваше пролетта, той преследваше снега чак до Южна Америка. Освен това беше малко суетен по отношение на външния си вид, затова кожата му остана прекалено опната след лифтинга, който си направи на лицето. Макар и доктор по химия, отдавна се беше отказал от лабораторната работа. Вместо това се беше заел с ръководството на изследователската фирма, която носеше неговото и на бившия му съдружник име.

— Да не би това да е проектът с течната бактериална култура, който твоят ръководител започна без мое знание преди няколко месеца? — попита Мерик, взе мензурата от Сюзън и сам почна да я разглежда.

Неспособна да излъже, за да го разкара от лабораторията, тя отговори:

— Да, докторе, ааа… исках да кажа Джеф.

— Стори ми се интересна идея, макар че нямам никаква представа за какво би могла да се използва — отбеляза Мерик, докато й връщаше мензурата. — Обаче предполагам, че точно това правим тук. Следваме своите прищевки и чакаме да видим докъде ще ни отведат. Как се развива проектът?

— Мисля, че добре — отговори Сюзън разтревожена, защото колкото и да беше мил Мерик, той я плашеше. Ако трябваше да бъде откровена със себе си обаче, повечето хора я плашеха. Като се почне от началника й и се стигне до възрастната й хазяйка и продавача в кафенето, където си купуваше сутрешното кафе.

— Точно се готвех да опитам един ненаучен експеримент.

— Добре, ще го наблюдаваме заедно. Моля, продължавай.

Ръцете на Сюзън започнаха да треперят, докато поставяше мензурата на стойката. Тя извади първото предметно стъкло, върху което беше изкуствено създаденият от нея фитопланктон, и го засмука с чиста пипетка. След това внимателно впръска съдържанието в мензурата.