Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 185

Щом се качиха на „Орегон“, Кабрило смъкна изцапаното си в сражението яке и тръгна по коридора. Не му беше приятно, че персоналът ще се затрудни, докато изтърка калните следи от ботушите му от хубавите килими. Стигна до мостика точно когато Морис излезе от асансьора от оперативния център. Буташе лъскава количка. Даде им дрехите и Тори влезе в стаята с радиостанцията да се преоблече.

— Е, така е по-добре — каза Кабрило, след като си сложи чисти дрехи.

Морис махна лъскавия капак на количката и устата на Хуан се напълни със слюнка от уханието на топлата храна — бурито с говеждо и кафе.

— Морис, току-що удвои заплатата си — заяви Кабрило и захапа пикантния мексикански специалитет.

Възрастният сервитьор извади плоско шише и изля малко от съдържанието му в кафето на Хуан.

— Утроявам я.

Бурята, която бяха изпреварили в Охотско море, ги настигна. По стъклото забарабани дъжд, над главите им блеснаха светкавици. Морис извади от долната табла на количката два еднакви дъждобрана, бейзболни шапки и гумените ботуши на Хуан.

— Предчувствах, че времето ще се развали.

Кабрило облече дъждобрана. Тори дойде и излапа половин бурито само на две хапки.

— Господи, не знаех, че съм толкова гладна!

— Шефе? — обади се Макс по предавателя.

— Казвай.

— Закачили са буксирните въжета. Според Линда на „тюлените“ им трябват още десет минути.

— Да ги направят пет. Бурята ще се разрази всеки момент и изобщо няма да може да се работи.

Кабрило излезе на открития мостик. Вятърът беше достигнал скорост пет възела. Вулканичната пепел се смесваше с дъжда и от небето буквално се сипеше кал. Той погледна назад. Тежките въжета бяха прокарани през дупките за котвата на „Селандрия“ и всичко изглеждаше наред, само че вятърът беше отместил „Орегон“ и Хуан се обади на Ерик Стоун да коригира курса.

Щурмовата лодка изрева в развълнуваното море — потегляше да вземе последните хора от брега.

— Мислиш ли, че ще успеем? — попита Тори.

— Двигателите ни са достатъчно мощни, но ако корабът е заседнал дълбоко, ще се изправим пред класическата дилема между сила и неподвижно тяло.

— Наистина ли ще оставиш китайците?

Кабрило не отговори, но мълчанието му беше красноречиво. Въпреки онова, което беше казал, Тори видя решителността в очите му и разбра, че ще извади душата на любимия си кораб и ще изложи на риск живота на хората си, но ще спаси поне един китайски емигрант.

След няколко минути лодката на „тюлените“ се отдели от брега, натоварена с последните хора на Корпорацията. Хуан я изчака да мине покрай буксирните въжета и доближи предавателя до устата си.

— Добре, Ерик. Тръгвай.

„Орегон“ бавно потегли и въжетата се издигнаха над морето и се опънаха.

— Готово — отвърна кормчията. — Скоростта на дъното е нула. Опънати са докрай.

— Бавно увеличи тягата на тридесет процента и задръж.

Магнитохидродинамичните двигатели увеличиха мощността си с характерния си вой. „Орегон“ потъна по-дълбоко поради ъгъла на теглене и мощта на моторите и вълните започнаха да се разбиват по-яростно в носа.

— Мръдна! — извика Ерик. — С метър и нещо.