Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 184

— Имаш ли представа къде е Савич?

— За последен път го видях на кораба на брега. Паулус беше взел пилота му за заложник, затова мисля, че е мъртъв.

— По дяволите!

— Защо? Спести ни труда да го убиваме.

— Той беше посредникът — каза Кабрило.

— Посредник ли? Какъв посредник?

— Човекът, който купува крадени стоки от крадец — обясни Хуан. — Докато не е официално анализирано и щамповано от официален монетен двор, златото няма стойност. Никой търговец няма да го докосне. Савич сигурно го е знаел, преди да пристъпи към изпълнението на плана си, и това означава, че е уредил някой да го купи от него. Човек, който може да удостовери автентичността на златото и да го пусне в системата.

Трябва да е някоя важна клечка, за да може да го направи, голям банкер със сериозни връзки.

— Съжалявам, шефе, но нямам представа кой е.

— Не се тревожи. Ще го намерим това алчно копеле.

Линкълн се обади по предавателя:

— Брегът е обезопасен, шефе. Руснаците разбраха какво им се пише и се предадоха в замяна за транспортиране.

— Време е да се махаме оттук — каза Хуан и се огледа. Стотици китайски работници сякаш се материализираха от земята. Бяха се крили между скалите и сега, след като престрелката беше спряла и влекачът бе преполовил залива, излизаха. — Всички.

Кабрило издаде заповедите си и само след пет минути се разчу, че работниците ще се качат на новопристигналия кораб. Но щеше да отнеме час и нещо, докато се покатерят по единствената стълба.

Докато Хуан чакаше на пристана, Тори дойде с щурмовата лодка и попита закачливо:

— Искаш ли да те повозя, моряче?

Той скочи на борда и импулсивно я целуна в устата. Целувката им обаче беше прекъсната от поредното изригване на вулкана.

— Чак земята се разтресе от теб — засмя се Тори.

За Кабрило мигът беше отминал. Отдавна се надпреварваха с времето и всяка секунда беше ценна. Тори изтълкува изражението му правилно и подаде тяга на мотора.

По заповед на Хуан Макс обърна „Орегон“ с кърмата към изтегления на брега океанския лайнер. Моряците вече изтегляха с джетове буксирните въжета на брега.

— Макс, чуваш ли ме? — попита Кабрило по предавателя.

— Да.

— Какво е положението?

— Готови са да изтеглят въжето на океанския кораб. Между другото, казва се „Селандрия“. Линда и Линкълн са там и ръководят работата. Кнехтовете са ръждясали и изгнили, така че ще прокараме въжето през дупките за котвата. Би трябвало да издържат на напрежението.

— Добре. Връщам се. Щом прикрепят въжето, искам всички наши хора на борда на „Орегон“.

— Доктор Хъксли иска да й помогна. Много от китайците са в ужасно състояние.

— Ами помогни й — троснато отвърна Хуан. — Ако не успеем, тъжната истина е, че ще се наложи да ги оставим и да се молим да успеем да им изпратим помощ, преди вулканът да изригне.

— След престрелката опитах да се свържа с руската брегова охрана, но има смущения. Комуникациите ни са прекъснати. Работи само късовълновата тактическа мрежа.

— Няма кой да ни помогне, така ли?

— За жалост, да.

— Стой в оперативния център. Аз ще съм на мостика. Изпрати някой да ми донесе чисти дрехи. — Погледна Тори и тя кимна. — И за Тори също.