Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 192

Джак дю Брул

Хуан отвори уста да каже нещо, но Тори не му позволи: наведе се напред и сложи изящния си пръст на устните му.

— Каза и че откакто съм заминала, си станал непоносим, точно затова ми се обаждал. Изглежда, мисли, че ме харесваш. Сигурен е, че аз те харесвам. И ето ме тук. Какво мислиш? Спомни си какво ми каза. Само големият риск може да донесе голяма награда.

— Единствено Макс знае, че съм бил женен, а и не му казах цялата истина — тихо отговори Кабрило. — Тя наистина беше убита от пиян шофьор, но пропуснах да спомена, че пияният шофьор беше тя. Случи се преди десет, не, единадесет години. Вече два пъти беше ходила на лечение, но нямаше резултат. Не знаех, че отново е започнала да пие. Когато онази нощ видях ченгето пред вратата си, веднага разбрах какво е станало.

— Съжалявам. — Тори сложи ръка на гърдите му. — И все още я обичаш.

Той я погледна в очите.

— Все още съм ядосан.

Мълчанието продължи няколко секунди.

— Не се сърдиш на нея, нали? Обвиняваш себе си.

— Че кой друг?

— Нея например. — Тя си свали сакото. — Виж какво, Хуан. Макс каза, че вече имаш нова мисия. От „Лойдс“ ми дадоха само една седмица отпуск. Не те карам да зарежеш всичко и да се ожениш за мен. Не искам дори да ме обичаш. Моля те само поне веднъж да престанеш да поемаш вината за всичко лошо на света и да си позволиш да се порадваш на доброто. Кога за последен път си бил с жена?

Прямотата на въпроса й събуди дълбоко потиснати желания и бариерата, която от години издигаше около себе си, рухна във вихрушка от чувства. Ръката му се уви около тила й, пръстите му се вплетоха в косите й.

— Откакто…

— Не мислиш ли, че е крайно време? — попита Тори и го целуна.

Кабрило я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Сърцето му биеше като обезумяло.

— Не е крайно време — прошепна в ухото й. — Просто чаках подходящия човек. Но трябва да те предупредя, че съм забравил някои неща.

— Не се тревожи. Ще ти ги припомня. — Тя се засмя гърлено. — Може би дори ще добавим известни подобрения.

1

Какво? Не. Боже мой! (нем.). — Б.пр.

2

Индийски тестени закуски с плънка от зеленчуци и подправки. — Б.пр.

3

На 30 август 1981 г. психопатът Джон Хинкли прострелва президента Роналд Рейгън, докато той излиза от хотел „Хилтън“ — Б.пр.

4

Мексиканска палачинка с пълнеж от говеждо, пилешко или свинско месо. — Б.пр.