Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 174

Хуан превключи на канала за целия кораб.

— Внимание, до всички членове на екипажа. Говори председателят. Един от нашите хора е на брега. Всички и всеки от нас дължи живота си на Еди Зенг в определен момент, откакто започнахме да работим заедно. Ето защо спасяването му е най-важната ни задача. Второ. Трябва да спасим колкото е възможно повече китайски емигранти. Не знаем колко са и какво е състоянието им, така че трябва да действаме гъвкаво. Трето: вулканът над обекта всеки момент може да изригне. Всичко това, плюс бурята, която вилнее над нас, означава, че най-важното е скоростта. Слизаме и се изнасяме, колкото можем по-бързо. Няма да рискуваме кораба или екипажа, ако времето ни изтича. Не искам да държа речи като Хенри V преди прочутата победа над французите при Азенкур или адмирал Нелсън при Трафалгар. Всички знаете задълженията си и знаете, че всеки друг член на екипажа разчита на вас. Изправени сме пред необичайна ситуация. Този договор далеч надмина онова, за което сте наети. Вече не става дума за пирати, отвличащи кораби в Японско море, а за нелегален трафик на най-ценната стока на света — хора. Не сме дошли тук да напълним джобовете си, а защото дългът ни като членове на цивилизованото общество е да отстояваме онова, което мислим за правилно. Всички имахте време да помислите предварително. Моментът обаче дойде. След по-малко от час ще се сблъскаме с неизвестна сила и съдбата на много хора ще зависи от нас. Знам, че няма да ги разочаровате. — Кабрило щракна радиоуредбата, после отново я включи. — Извинете, че все пак малко прозвучах като Нелсън. Дайте сега да им разгоним фамилията на тия мръсници.

24

Кабрило отиде в каютата си и облече черни дрехи, кевларена жилетка и боен колан. Повечето малокалибрени оръжия на Корпорацията се държаха в специален шкаф, но той пазеше пистолета си в старинен сейф, реликва от отдавна излязло от употреба железопътно депо в Санта Фе. Сложи двата си пистолета „Фабрик Насионал 5–7“ в еднаквите кобури. Бяха тежки, но щеше да спести ценни секунди, защото нямаше да му се налага да презарежда. Взе автомат М–4А1 и шест резервни пълнителя. Не си направи труда да вземе втори нож. Дългият десет сантиметра „Гербер“ му беше достатъчен.

Завърза си наколенки и нахлузи на ръцете си ръкавици без пръсти с кожени подплънки за предпазване на дланите, после погледна отражението си в огледалото в банята. Решителността и мотивацията, които го бяха поддържали през годините в ЦРУ и бяха довели до основаването на Корпорацията, се виждаха в твърдите му като кремък съсредоточени очи. Лицето му беше сплав от подготовка, опит и воля.

За пореден път щеше да преодолее себе си и да отиде да се жертва заради други. Вгледа се изпитателно в очите си, видя непрощаващ блясък и се засмя на глас.

Независимо дали беше смел, или не, Кабрило знаеше, че не може да живее без опасности. Защо инак се беше заловил с тази работа? Адреналинът и ендорфините бяха запели примамливата си песен, тананикаха в главата му и го въодушевяваха. Да се изправиш пред врага означаваше да се изправиш пред себе си. А победата над врага укрепва вярата в самия теб.