Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 172

Рискът обаче си струваше. Последната метеорологическа информация показваше, че вече излизат от бурята: атмосферното налягане се повишаваше и леденият дъжд като че ли отслабваше.

Кабрило провери местонахождението им на глобалната позиционираща система и направи изчисленията наум. До Еди оставаха шестдесет мили и след като се измъкнеха от бурята, вероятно щяха да могат да увеличат скоростта на четиридесет възела. Щяха да пристигнат след час и половина. Ако на брега наистина имаше хиляди китайски работници, просто нямаше да имат време да ги спасят. Нито възможност. Може би щяха да поберат неколкостотин на борда на „Орегон“, дори хиляда, ако изхвърлеха апаратите за подводно изследване и хеликоптера, но като се имаше предвид свирепата буря, предстоящото изригване на вулкана и влошаващото се състояние на китайците, броят на смъртните случаи щеше да е потресаващ.

Хуан беше работил с агенти в ЦРУ, предимно старши офицери, които предвиждаха подобни загуби с такова безразличие, сякаш четяха колони с цифри от статистически данни, но не беше станал безчувствен. Не можеше да си позволи да загуби толкова голяма част от човечността си дори ако това означаваше да заплати с кошмари и чувство за вина.

— Шефе, засякох нещо — каза Линда Рос, без да откъсва поглед от радара.

— Какво?

Тя го погледна. Красивото й лице изглеждаше още по-младежко на блясъка на бойните светлини.

— Бурята смущава обратната информация, но мисля, че е близнакът на „Маус“. Получавам две попадения на близко разстояние на четиридесет мили от нас.

Едното е много по-голямо от другото, така че предполагам, че е „Соури“ и влекач.

— Курс и скорост?

— Движи се на юг от мястото, откъдето идва сигналът на Еди. Плава с не повече от шест възела. Ще мине на десет мили от десния ни борд, ако не променим курса да го пресрещнем.

Хуан се обади на Хали Казим в комуникационната станция.

— Има ли промяна в сигнала на Еди?

— Последното придвижване беше преди осем часа. Не се е преместил.

Кабрило отново започна да изчислява. Като се имаше предвид скоростта на „Соури“ и изминатото от сухия док разстояние в океана, беше възможно Еди да е на борда, но инстинктът му подсказваше, че приятелят му все още е на брега.

— Зарежи „Соури“.

— Моля?

— Чу ме. Зарежи го. — Хуан знаеше, че заповедите му ще бъдат изпълнени безпрекословно, но чувстваше, че е длъжен да каже повече. След разговора си с Тори, преди да навлязат в бурята, не беше произнесъл изречение с повече от пет думи; страхът от онова, което ги очакваше в Камчатка, го караше да мисли далеч напред. Но сега, когато се приближаваха, екипажът трябваше да разбере логиката му. — Когато навлезе в бурята, влекачът ще трябва да тегли „Соури“ срещу вятър със скорост тридесет възела — обясни той. — А корпусът на сухия док ще играе ролята на огромно платно. Дори ако изхвърлят част от баласта, пак няма да напреднат много. Има голяма вероятност дори да бъдат отнесени обратно на север. Всичко това ще ни даде достатъчно време да стигнем до Еди, да направим каквото можем и после да отплаваме на юг и да се справим със „Соури“ в открито море.