Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 47

Той въздъхна. Две жени в едно тяло. Понякога не можеше да каже коя е истинската. Но и двете му носеха наслада, на която не можеше да се насити. На тридесет години Лара едва започваше кариерата си. Несъмнено щеше да се издигне в йерархията, а някой ден да стане и командир. Киров, който беше с двадесет години по-възрастен от нея, бе неин любовник, кръстник — или, както обичат да казват американците, „равин“, който защитаваше интересите на любимката си.

— Не си ми казал за американеца — заговори Лара с абсолютно делови тон. — Кой е той? Напоследък посрещаме много американци.

— Не ти казах, защото цял ден те нямаше и аз трябваше сам да се занимавам с отвратителната бумащина — промърмори Киров.

Той й подаде компютърна разпечатка.

— „Д-р Джон Смит“ — прочете тя. — Много обикновено и много познато — Телегина се намръщи. — ИМИИЗАСАЩ?

— Нашият д-р Смит е всичко друго, но не и обикновен — сухо отбеляза Киров. — Срещал съм се с него, когато работеше във Форт Детрик.

— „Работеше“? Мислех, че още работи.

— Според Ранди Ръсел той все още е свързан с института, но е в безсрочен отпуск. Тя ми се обади, за да ме пита дали бих се съгласил да се срещна с него.

— Ранди Ръсел… — Лара не довърши изречението.

Киров се усмихна.

— Не ставай злобна.

— Ставам злобна, само когато имам сериозно основание — рязко отговори Лара. — Значи тя помага на Смит… който, както пише тук, е бил сгоден за сестра й.

Киров кимна.

— Тя беше убита заради проекта „Хадес“.

— А Ръсел, която, както подозираме, работи за ЦРУ, ще може ли да гарантира за него? Да не би двамата да участват в някаква операция? Какво става, любов моя?

— Мисля, че американците имат проблем — важно каза Киров. — Или ние сме засегнати, или те се нуждаят от помощ. При всички случаи скоро ще разберем. Ще се срещнем със Смит тази вечер.

* * *

В късния следобед Смит излезе от жилищната сграда на улица „Марково“. Вдигна яката си, за да се предпази от вятъра, и се втренчи в мрачната бетонна фасада на блока. Някъде зад невзрачните прозорци на дванадесетия етаж Катерина Данко бе изправена пред непосилната задача да обясни на шестгодишната си дъщеричка Олга, че никога повече няма да види баща си.

За самия Смит разговорът с роднините на загинал човек беше най-болезненото преживяване. Подобно на всички съпруги и майки, Катерина разбра защо е дошъл още в мига, в който отвори вратата и го видя. Но тя имаше железен характер. Бореше се със сълзите и не ги остави да надделеят. Попита Смит как е загинал Юрий Данко и дали е страдал. Смит й каза каквото можа, после й съобщи, че вече е уредил останките на Данко да бъдат пренесени със самолет в Москва, веднага щом властите във Венеция приключат с формалностите.

— Разказваше ми много за вас, господин Смит — промълви Катерина. — Казваше, че сте добър човек. Виждам, че е бил прав.

— Искаше ми се да мога да ви кажа повече — призна Смит.

— С какво ще ми помогне това? — попита Катерина. — Знаех с какво се занимава Юрий — за секретността, за мълчанието. Но той вършеше тази работа, защото обичаше страната си. Гордееше се със службата си. Единственото, за което се моля, е смъртта му да не е била напразна.