Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 45

Дадоха му четиридесет и осем часа да обмисли възможностите си. Първите двадесет и четири Трилор посвети само на това. После, като надникна в бъдещето и видя там само развалини, той осъзна, че изнудвачите му са паднали в собствения си капан: бяха го поставили в положение, в което нямаше друг избор, освен да нанесе ответен удар.

Благодарение на високата длъжност, която заемаше в „Бауер-Зермат“, Трилор успя да си уреди лична среща с д-р Карл Бауер. В елегантната обстановка на офиса на Бауер в Цюрих той изложи обстоятелствата и начина, по който го изнудваха. Предложи да поправи случилото се с всички средства, на които е способен.

За учудване на Трилор Бауер ни най-малко не се смути от неочакваните събития, връхлетели неговия неблагоразумен служител. Той изслуша разказа му, без да коментира, и след това нареди на Трилор да дойде пак на другата сутрин.

Злополучният служител така и не разбра какво се случи. На следващата сутрин, когато отиде при Бауер, му бе съобщено, че никога повече няма да чуе за изнудвачите. Свидетелствата за прегрешенията му никога нямаше да видят бял свят. И нямаше да има никакви слухове за тях.

Но от него се искаше да плати за стореното. Бауер го уведоми, че за да запази бъдещето си в сферата на медицинските изследвания, Трилор трябва веднага да напусне компанията. Щяха да му предложат работа в НАСА и той трябваше да приеме. На колегите трябваше да обясни, че му се предоставя възможност да участва в изследвания, с които не би могъл да се занимава в „Бауер-Зермат“. Щом пристигнеше в НАСА, трябваше да предложи услугите си на д-р Дилън Рийд. Рийд щеше да го напътства и да му нарежда, а Трилор трябваше да се подчинява безпрекословно.

Той си припомни хладнокръвието и точността, с които Бауер произнесе присъдата му. Спомни си гневната искра в очите на Бауер, сменена с учудване, когато Трилор боязливо попита с какъв род изследвания ще се занимава в НАСА.

— Работата там няма да бъде основната ви грижа — отговори началникът му. — Интересува ме вашата връзка с майка ви, с Русия. Мисля, че ще се виждате редовно с нея.

Трилор присви рамене от студа и закрачи срещу вятъра, от ярките светлини на площад „Горки“ към тъмните улички, които водеха към „Садовое колцо“. Баровете ставаха по-долнопробни, бездомните и пияниците — по-агресивни. Но това не беше първото идване на Трилор в района на „Садовое“ и той не се боеше.

Малко по-нататък той зърна познатия неонов надпис: „КРОКОДИЛ“. След секунда почука на тежката врата и зачака шпионката да се отвори. Чифт черни очи го огледаха подозрително, после някой дръпна резето и вратата се отвори. На влизане Трилор даде на гигантския монголец двадесетдоларова банкнота.