Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 44

Преди две години Трилор уведоми началниците си в НАСА, че майка му има последен стадий на рак. Те му изказаха съчувствието си и му позволиха да ползва отпуск по лични причини, колкото и когато пожелае. Като грижовен син той увеличи пътуванията си до три пъти годишно. Миналата есен, когато Елена Бунина почина, Трилор се върна в Москва за цял месец, по всяка вероятност да уреди необходимите формалности.

Той не се съмняваше, че ФБР следи пътуванията му до Москва. Но също така знаеше, че както всички бюрократи, и те се успокояват, щом намерят обяснение за дадено явление, особено ако това явление е постоянно. През годините Трилор беше създал точно такова явление, което променяше само в случаите, когато имаше сериозно основание за това. Тъй като се навършваха шест месеца от смъртта на майка му, би било неуместно да не посети гроба й.

Докато пътуваше с такси обратно към хотела, Трилор премисли свършеното дотук. Шофьорът от летището, носачът в хотела, старицата на гробищата, другите шофьори на таксита — всички щяха да го запомнят заради щедрите бакшиши. Ако някой дойдеше да разпитва, нямаше да се усъмни в целта на пътуването му. А сега нямаше нищо по-естествено от това да прекара няколко дни в Москва, преди да потегли обратно. Но лекарят на НАСА бе включил в плана си и други точки освен разглеждане на забележителности.

Трилор се прибра в стаята си и поспа няколко часа. Когато се събуди, над града се беше спуснала нощ. Взе душ, избръсна се, облече чист костюм и загърнат в топло палто, излезе на разходка из тъмния град.

Докато вървеше, в главата му нахлуваха неканени мисли. Колкото повече го завладяваха, толкова повече му се струваше, че никога няма да се отърве от тях. Затова се предаде, остави ги да го обсебят и задъхан зачака да се разсеят.

Адам Трилор вярваше, че е белязан от съдбата подобно на Каин. Беше прокълнат, завладян от ужасяващи стремежи, които не можеше нито да контролира, нито да пропъди. Те бяха причината да пропилее кариерата си в „Бауер-Зермат“.

Някога Трилор беше най-блестящият кадър на отдела по вирусология в „Бауер-Зермат“. Радваше се на уважението на колегите и ласкателствата на подчинените си — особено на един, черноок фавн, толкова красив, че Трилор не можа да устои на изкушението. Но фавнът се оказа козел, вързан за един от съперниците на „Бауер-Зермат“. Козелът беше изпратен да постави капан на лековерния ухажор, да го компрометира и да го принуди да се подчини на волята на съперника.

Трилор нито за миг не заподозря клопката; имаше очи само за красавеца. Но по-късно, когато в апартамента му нахлуха непознати хора и му пуснаха порнографски записи, в които той играеше главната роля, прозря доста неща. Предложиха му труден избор: пълни разкрития или сътрудничество. Поради частния характер на изследователската работа, провеждана в „Бауер-Зермат“, всеки служител трябваше да подпише стриктно съставен договор, чиито положения включваха и морална клауза. След като пуснаха записите, изнудвачите на Трилор недвусмислено му я припомниха. Принудиха го да осъзнае факта, че има малко алтернативи: да предоставя информация за изследванията на компанията или да се изложи на публично опозоряване. Разбира се, нещата нямаше да приключат само с това. Щеше да последва публично обвинение в шпионаж. И след заклеймяването пред очите на цялото общество, гражданските — а може би и криминалните — обвинения щеше да бъде безполезно да си търси друга работа в която и да било компания, занимаваща се с медицински изследвания.