Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 185

Рийд се подсмихна.

— Мислиш, че това е грешка на езика? Не е. И сега сигурно се питаш: какъв ли е този вирус? Къде би могъл да го сложи? Как ли изглежда? Толкова много въпроси, а нямаш време да намериш отговорите. Защото тъкмо навлизаме в поредния неприятен етап от полета. Ако бях на твое място, щях да потърся нещо, за което да се хвана — и то бързо.

Мегън чу изщракването на микрофона му, когато прекъсна връзката. След това усети как целият кораб започва да се тресе. Орбиталният комплекс се вряза в следващия слой от земната атмосфера. Без да поглежда назад, тя започна да се придвижва по тунела към космическата лаборатория.

* * *

Рийд се върна на полетната палуба и успя някак да се привърже за стола на командира, когато турбулентни вълни удариха совалката. Тя се затресе, след това се отклони от курса. Рийд погледна таблото с уредите и забеляза, че двигателят на системата за орбитално маневриране се е запалил и забавил движението на совалката достатъчно, за да може гравитацията да подейства. Ако всичко вървеше, както трябва, гравитацията щеше да извади „Дискавъри“ от орбита и плавно да я приземи.

Трусовете се превърнаха в поредица от вибрации, когато скоростта на совалката падна от двадесет и пет до два пъти скоростта на звука. След това вибрациите съвсем изчезнаха и „Дискавъри“ влезе във въздушното трасе за приземяване. Връзката се възстанови и Рийд чу припрения глас на Ландън.

— „Дискавъри“, приемате ли? Дилън, чуваш ли ме? — последва кратка пауза. — Уредите ни регистрираха експлозия на борда. Можеш ли да потвърдиш? Добре ли си?

„Нямам време за това сега, Хари.“

Рийд затвори канала за комуникации и погледна на таблото, докато намери онова, което търсеше. Беше казал на Мегън, че греши, като си мисли, че той не може да влезе през вратата на тунела. Чудеше се дали е разбрала защо. Вероятно не. Въпреки че беше умна и способна, Мегън все още беше новак. Нямаше откъде да знае, че едно копче на полетната палуба може да преодолее застопоряването на вратата към тунела.

* * *

В космическата лаборатория нямаше много неща, за които да се хване, затова Мегън беше принудена да импровизира. В средата на лабораторията имаше метален предмет, който приличаше на нещо средно между съвременен уред за изтезания и високотехнологичен люлеещ се стол. Техническото му наименование беше Космически физиологичен експеримент. Членовете на екипажа го наричаха „стол на плазове“. Там те, легнали по гръб и здраво привързани за стола, провеждаха изпитания за издръжливост на ставите и мускулите, за влиянието на гравитацията върху вътрешното ухо и очната ябълка и множество други експерименти.