Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 183

— На какво разстояние сме от целта?

Райли вдигна пръст и попита пилота.

— Четиридесет минути — отговори командирът на отряда. — Можеш да бъдеш сигурен, че радарът на Грум Лейк вече ни е засякъл. След още няколко мили те ще издигнат във въздуха свой хеликоптер, а може би дори един-два F-16, за да направят оглед.

Той вдигна вежди.

— Какво чака президентът? Еър Форс едно е кацнал преди около половин час.

Сякаш в отговор на въпроса му в слушалките на Смит отекна друг глас:

— Тук Синя птица вика Отряд едно.

Смит отговори моментално:

— Тук Отряд едно. Слушаме ви, Синя птица.

Синя птица беше кодовото име на Натаниъл Клайн.

— Джон?

— Аз съм, сър. Чудехме се кога ще се обадите.

— Тук възникна… ситуация. Президентът току-що заповяда вашият полет да получи разрешение за кацане. За целите на тази мисия ти и хората с теб ще бъдете зачислени към неговата група.

— Да, сър. Споменахте за някаква ситуация, сър.

Последва кратко колебание.

— Наземен контрол докладва, че е разговарял с Рийд, точно преди орбиталният комплекс да навлезе в мъртвата зона. Последното, което Ландън е чул, е експлозия, а компютрите са я потвърдили.

— Совалката цяла ли е? — попита Смит.

— Ако се съди по показанията на уредите, „Дискавъри“ все още се движи по начертаната траектория. Експлозията е станала във въздушната камера. По някаква причина, която не ни е известна, болтовете са избухнали.

— Въздушната камера… Къде е бил Рийд през това време?

— На полетната палуба. Но Ландън не знае за степента на пораженията, не знае дори дали Рийд е още жив. Там никой отговаря, Джон.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Последното, което Мегън чу в слушалките, беше разговорът между Рийд и Хари Ландън секунди преди болтовете на вратата да избухнат. След като стигна до средната палуба, тя се сети, че Рийд ще слезе долу да огледа. Беше му необходимо да се увери, че е мъртва или ранена — и двете възможности го задоволяваха. След като не я откриеше във въздушната камера или на долната палуба, щеше да тръгне да я търси другаде.

Мегън знаеше, че не може да се крие дълго. Просто орбиталният комплекс беше твърде малък. Имаше един-единствен изход за бягство. След като се озова на средната палуба, тя доплува до вратата, която водеше към тунела и космическата лаборатория. Стисна с ръце колелото и започна да го върти.

Но нито за миг не забравяше, че е обърната с гръб към стълбата, която свързваше трите нива. Нямаше да чуе Рийд, ако я забележеше и се приближеше към нея откъм гърба. И сега малкото огледало, което бе закрепила в подножието на вратата към тунела, й спаси живота.

В отражението Мегън видя как Рийд слезе по стълбата, поколеба се, след това я забеляза и се насочи към нея. Видя го да спира при шкафа за инструменти, да вади нещо като трион и да се придвижва към вратата.

Тя бе успяла да завърти колелото докрай, но продължаваше да го стиска с ръце и да се преструва, че заяжда. Погледна надолу и видя как Рийд се приближи и протегна дясната си ръка към нея. Трионът в ръката му приличаше на носа на голяма риба.