Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 186

След като се върза за стола, Мегън успя да преодолее турбулентността. След това свали коланите и със значително усилие се изправи на крака. Веднага усети световъртеж, предизвикан от понижаване на обема на кръвта. Мегън знаеше, че трябва да минат поне няколко минути, докато обемът нарасне с приближаването на совалката към Земята. Щеше да ускори процеса, ако глътнеше няколко солни таблетки с вода.

„Но не можеш. А и времето ти изтича!“

Тя огледа десетките отделения, предназначени за провеждането на различни експерименти в космическата лаборатория.

„Мисли! Къде може да го е сложил?“

Погледът й се стрелна от системата за отчитане на космическото ускорение към уреда за маркиране на критичната точка. Не. Тръгна към модула за изпитания на вестибуларния апарат в условията на микрогравитация, но се спря.

„Вирус… Рийд промени реда на извършване на експериментите. Извърши първия експеримент и зае моето място! Имал е нужда от Биоизпитания!“

Мегън пристъпи към Биоизпитания и включи системите. Екранът беше празен.

„Каквото и да е направил, в края е изтрил записите.“

Погледна в жабката и откри, че е празна.

„Тук си свършил работата си, кучи сине! Но къде си скрил резултатите?“

Мегън прегледа и двата инкубатора, след това таблото за достъп, контролното табло и таблото за мощността. Последното работеше отдавна — още преди тя да включи оперативната система на Биоизпитания…

„… защото охладителят работи!“

Мегън отвори охладителя и провери съдържанието му. Всичко бе на мястото си. Нищо не беше извадено, нито добавено. Оставаше да се провери фризерът.

Свали капака и бързо прегледа какво има вътре. Промяната щеше да се забележи от пръв поглед. Неудовлетворена от видяното, тя извади едно чекмедже, пълно със стандартни лабораторни епруветки, провери етикетите върху тях и върна чекмеджето обратно на мястото му. Повтори същото с още две чекмеджета. В третото намери епруветка без означения.

* * *

След като полетът на совалката се стабилизира, Рийд се отвърза от стола на командира. Вкара в компютъра отхвърляща програма, нагласи таймера и я стартира. Ако беше пресметнал правилно, щеше да стигне до вратата към тунела точно в момента, когато програмата щеше да освободи застопорените брави.

Рийд се спусна надолу по стълбата, стигна средната палуба и си проправи път към вратата. Трябваше да изчака само няколко секунди, преди бравата да се отключи. Завъртя колелото, отвори вратата и започна да се придвижва по тунела. Когато стигна до края, блъсна вратата на космическата лаборатория. Мегън стоеше пред Биоизпитания и преглеждаше охладителя.

Рийд мина зад нея. Прихвана я с дясна ръка през гърдите и я подсече през краката. Гравитацията довърши останалото. Мегън падна назад, като тежко удари рамото си и се претърколи.

— Не си прави труда да ставаш — каза той в микрофона си. — Чуваш ли ме?

Видя я да кима, след това отвори фризера и извади чекмедже с епруветки. Знаеше точно къде е оставил тази с вариолата. Тя беше на мястото си. Пъхна я в един от джобовете с велкрозакопчалка и отстъпи назад. Мегън се бе претърколила така, че можеше да го погледне.