Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 182
Робърт Лъдлъм
— Пусни записа!
„По дяволите! Хари!“
„Дилън, какво става?“
„Хари, имаше…“
— Експлозия! — прошепна Ландън.
Работната група начело с президента все още седеше в залата за съвещания на Еър Форс едно, когато офицерът за свръзка влезе тичешком. Кастила погледна полученото съобщение и пребледня.
— Сигурни ли сте? — попита той, като гледаше офицера.
— Доктор Ландън е сигурен, сър.
— Свържете ме директно с него. Веднага!
Той огледа седящите около масата.
— Нещо в совалката е избухнало.
* * *
Болтовете отхвръкнаха към Мегън, удариха се и се забиха в стените на въздушната камера. Но тъй като совалката подскочи поради навлизането в атмосферата, вратата, която иначе би полетяла право към нея, рязко отхвръкна наляво. Отскубна се от стената, килна се на инчове от Мегън и след това се залепи за другата стена.
Като разсъждаваше трескаво, Мегън се оттласна и доплува до вратата, сграбчи я и я избута с две ръце. Задържа я за миг, след това охлаби хватката си и остави вратата да отплава.
След като се озова на долната палуба, Мегън изкачи стълбите до средната палуба и се насочи към люка, през който се влизаше в тунела към космическата лаборатория.
* * *
„Взривила е болтовете! Кучката е взривила болтовете!“
Рийд го разбра в мига, в който усети как цялата совалка се разтресе. Подозренията му се потвърдиха от мигащите светлини на екрана, които показваха повреда при вратата на въздушната камера.
Той се освободи от коланите и си проправи път към стълбата. Подобно на плувец, който се гмурка във вода, Рийд се спусна по стълбата с главата надолу. Изчисли, че разполага с около две минути, за да намери Мегън. След това совалката щеше да се затресе прекалено силно и той щеше да бъде принуден да се откаже от преследването. Освен това връзката с наземния контрол щеше да се възстанови. Рийд не се съмняваше, че дори да не бяха чули експлозията, уредите в наземния контрол я бяха регистрирали. Хари Ландън щеше да го засипе с въпроси, да иска обяснения и нови данни.
Докато се плъзгаше надолу по стълбата, Рийд мислеше за смелата постъпка на Мегън. Трябваше истинска смелост — каквато не бе предполагал у нея, за да се взриви вратата на въздушната камера. Но имаше вероятност и да е загинала. Рийд беше виждал последиците от експлозия на места, тесни колкото въздушната камера.
Той стигна средната палуба и понечи да продължи надолу, когато с крайчеца на окото си долови движение.
„Боже мой, тя е жива!“
Рийд видя как Мегън, обърната с гръб към него, въртеше колелото на вратата към тунела. Той се приближи към шкаф за инструменти, отвори едно чекмедже и извади оттам трион със специална форма.
* * *
Седнал във водещия „Команчи“, Джон Смит огледа мрачните лица на агентите от отряда. В момента те бяха облечени в летателни комбинезони. Веднага след пристигането си в Грум Лейк щяха да ги свалят и да сложат костюмите си от защитно ниво четири. След това щяха да влязат в бункера.
Той се обърна към Джак Райли и заговори в микрофона на полетната си каска: