Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 160

— Никой не може. И това няма да се случи.

— Поне мога ли да се надявам, че ще ме държиш в течение?

— Доколкото ми е възможно — искрено отговори Смит. — Тук нещата се развиват бързо.

— Добре. Но помни какво си ми обещал.

— Няма да го научиш от CNN.

— Веднага ти изпращам материала. Какво искаш да направя с лаптопа?

Смит обмисли вариантите. Редно беше да върне компютъра на Киров. Но ако Лара Телегина не беше единственият предател? Не можеше да рискува такива важни тайни да попаднат в ръцете на неподходящ човек.

— Сигурен съм, че имаш сейф — каза той. — За предпочитане е с кодово заключване.

— Имам един от най-новите модели, защитен с електрически ток. Всеки, който се опита да го отвори, ще се изненада неприятно.

— Добре. И последно: мобилният телефон.

— В паметта му имаше куп номера — всичките на руски армейски подразделения. Ще ти изпратя разпечатки.

Смит чу сигнал и се обърна към компютъра си, точно когато на екрана се появиха пристигащите съобщения.

— Получавам материала ти — каза той.

— Надявам се, че е това, което ти трябва — Ранди се поколеба, после добави: — Желая ти късмет, Джон. Ще мисля за теб.

Смит насочи вниманието си към екрана и прегледа съобщенията едно по едно. Изпращачът носеше кодовото име Сфинкс; получателят — Мефисто.

Докато четеше, мащабите на така нареченото „Споразумение «Касандра»“ се разгръщаха пред очите му. Лара Телегина — Сфинкс — контактуваше с Мефисто от близо две години, като го снабдяваше със свръхсекретна информация за „Биоапарат“, персонала и охраната му. В последните съобщения се споменаваха по име Юрий Данко и Иван Берия.

„На кого си доставяла тази информация? Кой е Мефисто?“

Смит се заравяше все повече и повече в съобщенията. Изведнъж забеляза нещо и се върна назад. Беше поздравителна картичка. На Мефисто беше присъдена почетна грамота. Споменаваше се за церемония, състояла се на определена дата.

„Денят на ветерана…“

Като използваше кода си за достъп от института, Смит влезе в сайта на Пентагона и въведе датата. След миг се появиха подробности около церемонията, придружени със снимки. Имаше снимка на президента Кастила, който държеше в ръка почетната грамота. Там беше и военният, който щеше да я получи.

* * *

— Абсолютно ли си сигурен? — попита Клайн.

На Смит му се стори, че гласът на Клайн звучи уморено, но може би беше просто от връзката.

— Да, сър — отговори той. — В съобщението се споменава точната дата. Тогава се е състояла само тази церемония. Връчена е само една почетна грамота. Няма грешка.

— Разбирам… При този нов обрат на събитията успя ли да си съставиш план за действие?

— Да, сър.

Беше отделил два часа за ревизиране на плана, който си беше съставил преди обаждането на Ранди Ръсел. Смит бързо запозна Клайн с детайлите.

— Звучи ми изключително опасно, Джон — тихо отбеляза Клайн. — Бих се почувствал много по-добре, ако имаше кой да дойде с теб.

— Повярвайте ми, и аз не бих имал нищо против Питър Хауъл да бъде някъде наблизо, но нямаме време да го докараме тук. Впрочем той е по-необходим в Европа.

— И си убеден, че трябва да пристъпиш незабавно към действия?