Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 158

Ранди Ръсел седеше в залата за конференции, пиеше четвъртата си чаша кафе и гледаше как Саша Рубльов се мъчи да измъкне наличната информация от лаптопа, който Джон Смит им бе оставил. Заобиколен от хардуер, включен към лаптопа, Саша седеше пред клавиатурата от близо седем часа, като от време на време изпиваше кутийка кока-кола, за да поддържа тонуса си. Ранди вече три пъти му бе предлагала да спрат за през нощта, но той всеки път махваше с ръка на думите й.

— Още малко ми остава — измърморваше Саша. — Само няколко минути.

Ранди вече беше стигнала до извода, че момчето не измерва времето като останалите простосмъртни.

Тя допи кафето си, загледа се в утайката и каза:

— Добре, стига толкова. И този път говоря сериозно.

Саша вдигна ръка, като с другата продължаваше да печата.

— Изчакай…

След като натисна последния клавиш, той се отпусна в стола си с победоносно изражение на лицето.

— Виж — гордо произнесе младежът.

Ранди не можеше да повярва на очите си. Големият монитор, на който цяла вечер се виждаха само нечетливи символи, изведнъж се изпълни с поредица от разкодирани електронни съобщения.

— Саша, как…? — тя поклати глава. — Няма значение: и без това няма да разбера.

На лицето му грейна ослепителна усмивка.

— Човекът, на когото принадлежи този компютър, е използвал КАРНИВОР, последната програма за кодиране на вашето ФБР — Саша я изгледа проницателно. — Мислех, че никой извън Америка не разполага с нея.

— И аз така мислех — промърмори Ранди.

Като използваше мишката, тя прегледа съобщенията. Четеше и не вярваше на очите си.

„Какво, по дяволите, е това споразумение «Касандра»?“

* * *

След като се завърна в Бетесда, Джон Смит си приготви бърза закуска и я отнесе в кабинета си. Навсякъде из къщата се носеше миризма на лекарства и болен човек. Смит отвори един от прозорците и седна да прегледа досиетата, които Натаниъл Клайн му беше дал.

Травис Никълс и Патрик Дрейк… сержанти от Армията на Съединените щати. И двамата произхождаха от едно и също малко градче в централен Тексас, където младите мъже отиваха или да работят на нефтените находища, или да служат в армията. Калени в битките ветерани, те бяха участвали във военните действия в Сомалия, Персийския залив и — най-наскоро — в Нигерия.

Смит остана заинтригуван от докладите за физическата им подготовка от сержантското училище във Форт Бенинг, Джорджия. Никълс и Дрейк бяха завършили първи и втори по успех в класа си — силни, непоколебими мъже, чието настървение е било допълнително изостряно от инструкторите им по бойни изкуства.

„И после следите им се изгубват…“

Сега Смит знаеше какво бе имал предвид Клайн, като беше казал, че „много неща липсват“. Във всяка от последните пет години имаше по няколко месеца, през които липсваха каквито и да било данни за войниците. Нямаше забележки от командващите офицери; нямаше никакви поръчки за превоз или транспорт.

Воден от опита си като военен, Смит можеше да предположи къде бяха изчезвали Никълс и Дрейк. Във всички подразделения на армията съществуваха специални части. Най-известните сред тях бяха рейнджърите. Но имаше и други, чиито членове бяха набирани измежду най-опитните и калени в битки поделения. Във Виетнам те бяха известни като ПДР — патрули за дълбоко разузнаване; в други части на света нямаха име.