Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 161

— Готов съм, веднага щом намерите всичко онова, за което ви говорих.

— Смятай, че е уредено. Джон, ще носиш микрофон, нали?

Смит погледна към мъничко парче оптична нишка, голямо колкото кръгла лепенка, от онези, които се слагат след порязване при бръснене.

— Сър, ако нещо се обърка, поне ще знаете докъде съм стигнал.

— Дори не си го и помисляй.

След като затвори, Смит събра мислите си. Припомни си всичко, което се бе случило до този момент; всички хора, принесени в жертва на олтара на „Споразумението «Касандра»“. Пред очите му изникна Юрий Данко, който вървеше към него на площад „Сан Марко“… и вдовицата му Катерина.

Без колебание той взе телефона, увери се, че скрамблерът е включен, и избра телефонния номер, който Питър Хауъл му беше дал. Ако някой се опиташе да проследи обаждането, щеше да открие, че скача от една връзка на друга из цялата страна.

В другия край на линията телефонът иззвъня. Някой вдигна слушалката, електронно изменен глас отговори:

— Да?

— Тук е Никълс. У дома съм. Ранен съм. Трябва да дойда.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Генерал Франк Ричардсън небрежно изтръска пепелта от пурата си в стъкления пепелник.

— Повтори — каза той по телефона.

Отговори му измъчен глас:

— Тук е Никълс… Ранен съм… да дойда.

Ричардсън стисна слушалката.

— Иди в убежище Алфа. Повтарям: убежище Алфа. Разбра ли?

— Разбрах.

Връзката прекъсна.

Ричардсън се загледа в телефона, сякаш очакваше отново да позвъни. Но тишината в кабинета му се нарушаваше единствено от тихото тракане на часовника на дядо му и далечния рев от камионите на патрулите около Форт Белвоар.

„Никълс… Ранен…“ Невъзможно!

Дръпна от пурата, за да се вземе в ръце. Тъй като беше опитен командир, Ричардсън бързо обмисли възможностите и взе решение. Първото му обаждане беше до бараките за подофицери в лагера. Отговори му рязък отчетлив глас.

Второто обаждане на Ричардсън бе до заместник-директора на Агенцията за национална сигурност Антъни Прайс. Той също отсъстваше, но за щастие не беше заминал чак в Александрия, където живееше.

Докато чакаше пристигането на двамата мъже, Ричардсън прослуша записа на разговора. Макар че секретният му телефон бе оборудван с най-модерната записваща техника, качеството на записа беше лошо. Ричардсън не можеше да каже дали обаждането е от близко, или от далечно разстояние. Не мислеше, че „Никълс“ се намира много далеч, не и ако беше готов да дойде на среща в убежище Алфа.

Но Никълс беше мъртъв!

Мислите на Ричардсън бяха прекъснати от почукване на вратата на кабинета. Посетителят му беше едър мускулест мъж на около тридесет и пет години, със сламеноруса, остригана почти до кожа коса и светлосини очи. Работните дрехи бяха здраво изпънати върху мощните му мускули.

— Добър вечер, генерале — отсече сержант Патрик Дрейк.

— Свободно — изкомандва Ричардсън.

Той махна към бара с алкохолни напитки в ъгъла и каза:

— Сипете си нещо за пиене, сержант. Повярвайте ми, ще ви бъде необходимо.

Петнадесет минути по-късно Антъни Прайс влезе в стаята, придружен от адютанта на генерала.