Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 157

Рийд сякаш прочете мислите й.

— Това, че си се заключила тук, облекчава работата ми. Огънят ще довърши останалото. Не ти ли споменах? Е, когато совалката се приземи, всички страшно ще се засуетят. Единствената мисъл на наземния контрол ще бъде как да ме измъкне оттук. Ако след това нещо експлодира… — той сви рамене. — Ти вече влезе в историята, Мегън. Никога няма да те забравя — нито теб, нито другите.

Без да откъсва очи от нея, Рийд докосна един бутон на комутатора си.

— Ръководител мисия, тук Рийд. Приемате ли?

Мегън чу гласа на Ландън:

— Приемам, Дилън.

— Имам нова информация. Аз… открих Мегън. Тя е мъртва… като останалите.

В другия край последва мълчание.

— Разбрано, Дилън. Толкова съжалявам. Слушай, правим всичко възможно, за да те върнем у дома. Можеш ли да стигнеш до полетната палуба?

— Положително.

— Нямаме нужда от помощ, но ако нещо се обърка…

— Разбрано. Хари?

— Да?

— Отворили сте Черната книга, нали?

— Да, Дилън.

— Едно име не фигурира там. Доктор Карл Бауер. Той знае за вирусите повече от всеки друг на света. Мисля, че може би ще поискаш да се консултираш с него за карантината.

— Прието. Ще доведем Бауер на площадката за кацане. В момента работим по сценариите за аварийно приземяване. Веднага щом изчислим твърда траектория, ще те уведомим.

Рийд се усмихна едва забележимо и като гледаше право към Мегън, каза:

— Прието, ръководител мисия. „Дискавъри“ прекъсва връзката.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Хеликоптерът, който караше Джон Смит от Кемп Дейвид, се приземи на площадката за товарен транспорт във военновъздушна база „Андрюс“. Смит скочи на земята и затича през пистата към бялата линейка, паркирана до изящен малък самолет.

— Здравей, Джон — каза генерал-майор Киров, докато наблюдаваше как санитарите сваляха носилка от линейката.

— Всичко ли мина по план? — попита Смит.

— Да — отговори Киров. — Тези хора — той посочи санитарите — пристигнаха у вас точно навреме. Бяха много бързи и сръчни.

Когато носилката мина покрай него, Смит погледна към Иван Берия, завит с одеяло до брадичката.

— Той добре ли е?

— Успокоителните свършиха отлична работа — отговори Киров.

Смит кимна.

Когато носилката беше прибрана в самолета, генералът се обърна към американеца.

— Благодарен съм ти — а също и на господин Клайн — за това, че ми позволихте да ви помогна. Иска ми се да можех да направя повече.

Смит стисна ръката на руснака.

— Ще те държа в течение, генерале. Мисля, че измъкнахме от Берия всичко, което можахме, но ако каже още нещо интересно…

— Ти пръв ще го научиш — увери го Киров. — Довиждане, Джон Смит. Надявам се да се видим отново при по-приятни обстоятелства.

Смит изчака Киров да се качи и да затвори вратата. Когато самолетът тръгна по пистата, той вече седеше в колата си, на безопасно разстояние от мястото на излитане. Насочи се към магистралата. Мисълта за свършеното отстъпи място на размисли за онова, което му предстоеше.

* * *

В Москва беше полунощ, но прозорците на офиса на „Бей диджитал корпорейшън“ още светеха.