Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 155

— Наземен контрол, тук „Дискавъри“.

Ландън веднага отговори.

— Казвай, Дилън.

— Открих всички с изключение на Мегън. Господи, не мога да ти кажа…

— Трябва да знаем как изглеждат, Дилън.

— Телата са подути, покрити с рани, с кръв… Никога не съм виждал подобно нещо.

— Има ли някакви следи от причинителя на заразата?

— Никакви. Но аз няма да свалям космическия си костюм.

— Разбира се, не го сваляй. Можеш ли да ми кажеш какво са яли?

— Аз съм на полетната палуба при Уолъс. Чакай да сляза долу.

След няколко минути Рийд отново се обади. Всъщност той изобщо не беше напускал полетната палуба.

— Изглежда са яли от всичко, което носим. Пиле, фъстъчено масло, скариди…

— Добре, сега ще проверим източника на храната. Ако е била заразена, агентът трябва да е мутирал в условията на микрогравитация — Ландън направи пауза. — Трябва да намериш Мегън.

— Знам. Отново ще проверя средната палуба, тоалетната… Ако не е там, трябва да е на долната палуба.

— Обади се веднага щом я намериш. Край на връзката.

* * *

„Слава Богу!“

Макар че бутонът й за свръзка все още не работеше, Мегън успя да чуе всяка дума между Рийд и Ландън. Тя се наклони напред и шлемът й се удари във вратата с въздушно закопчаване. В главата й се блъскаха хиляди въпроси: Как беше възможно останалите от екипажа да са мъртви? Какво ги бе убило? Дали не беше нещо, което бяха донесли от Земята? Нямаше и час, откакто за последен път бе видяла Картър и останалите. А сега те бяха мъртви!

Мегън положи всички усилия да се успокои. Погледна кълбото от жици в отворената разпределителна кутия над вратата. Явно имаше преплитане на кабели. Като следваше инструкциите, отпечатани на капака на кутията, тя опита да размени чифт връзки, но не можа да открие повредената.

„Успокой се — каза си Мегън. — Дилън ще слезе след няколко минути. След като не ме намери отвън, ще се сети да ме потърси тук. Ще отвори вратата откъм неговата страна.“

Мегън потърси, доколкото бе възможно, успокоение в тази мисъл. Не страдаше от клаустрофобия, но усещаше как въздушната камера — не по-голяма от два съединени помежду си килера, я притиска от всички страни.

„Само ако проклетият микрофон работеше!“

Звукът на друг човешки глас в този момент би бил най-сладката музика за ушите й.

„Оправи микрофона“ — каза си тя.

В слушалките й отекна гласът на Дилън:

— Ръководител мисия, намирам се на долната палуба. Все още няма следа от Мегън. Ще проверя в складовете.

Макар и да знаеше, че в Космоса посоката на звука се променя, Мегън вдигна ръце и започна да блъска по вратата. Може би Дилън щеше да я чуе.

— Ръководител мисия, проверих повечето от складовете. Все още няма нищо.

В слушалките си Мегън чу гласа на Ландън:

— Предлагам ти да провериш въздушната камера. Може да е влязла вътре.

„Да, провери във въздушната камера!“

— Прието, ръководител мисия. Ще прекъсна връзката, докато стигна въздушната камера.

Когато се приближи до вратата, Рийд видя лицето на Мегън зад стъкления люк. От радостта и облекчението в очите й го заболя. Той включи предавателя си на режим „Интерком“.