Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 154

— Доктор Ландън, четвърта линия!

Ландън дори не си направи труда да провери кой го търси. Той се настрои на канала и през пукота на статичното електричество дочу слаб глас.

— Наземен контрол, тук „Дискавъри“. Приемате ли?

* * *

Дилън Рийд все още беше в космическата лаборатория, облечен в своя костюм за излизане в открития Космос и поставил ботушите си в ограничителите на пода, които го задържаха пред допълнителното табло за комуникация. Няколкото часа съзнателно прекъсване на връзката му се бяха сторили цяла вечност. Беше изключил радиото, за да не му се налага да слуша отчаяните гласове, които долитаха от наземния контрол. Сега, за да пристъпи към следващата фаза на операцията, той трябваше да възстанови контакта.

— Наземен контрол, тук „Дискавъри“. Чувате ли ме?

— „Дискавъри“, тук ръководител мисия. Какъв е статусът ви?

— Хари, ти ли си?

— Дилън?

— Аз съм. Слава Богу, Хари! Вече не се надявах, че отново ще чуя човешки глас.

— Дилън, какво стана там?

— Не знам. Аз съм в лабораторията. Един от костюмите за излизане в Космоса показваше дефект. Дойдох да проверя. Тогава чух… Боже мой, Хари, стори ми се, че някой ги души един по един. А комуникациите не работеха…

— Дилън, дръж се, чу ли? Опитай да запазиш спокойствие. Има ли още някой с теб в лабораторията?

— Не.

— И нямаш връзка с останалите от екипажа?

— Не. Хари, слушай. Какво…?

— Не знаем, Дилън. Само толкова мога да ти кажа. Получихме неясно съобщение от Уолъс, от което не разбрахме какво се е случило. Трябва да е било нещо бързо и изключително смъртоносно. Смятаме, че някой микроб от лабораторията се е измъкнал. Имаш ли нещо такова на борда?

„Всъщност цялата совалка сега е гореща зона“ — помисли Рийд.

Но каза само:

— За Бога, Хари! Какво говориш? Виж в програмата. Най-опасното, което носим, е легионната болест, а и тя е още във фризера.

— Дилън, трябва да го направиш — заговори Ландън с умерен тон. — Трябва да се върнеш в орбиталния комплекс и да видиш… да ни кажеш какво виждаш.

— Хари!

— Дилън, трябва да знаем.

— Хари, а ако всички са мъртви? Какво предлагаш да направя с тях?

— Нищо, синко. Нищо не можеш да направиш. Но ние ще те върнем у дома. Никой няма да напусне поста си, докато не те върнем на Земята жив и здрав.

Ландън беше готов да добави: „Обещавам ти“, но думите така и не излязоха от устата му.

— Добре, Хари. Ще отида да проверя орбиталния комплекс. Искам да държиш линията отворена.

— Трябва да провериш видеовръзката. Нямаме картина.

„Защото застопорих камерите.“

— Прието. Напускам лабораторията.

Макар обемистият космически костюм да правеше движенията му тромави, Рийд премина през свързващия тунел, като внимаваше да не закачи някоя част от костюма си. Дори най-малкото разкъсване можеше да бъде фатално.

От гледката на средната палуба му се повдигна. Стоун, Керъл и Картър се бяха превърнали в плаващи трупове, покрити с рани. Носеха се из въздуха или стояха неподвижно, закачени с ръка или крак за някоя част от оборудването. Като се стараеше да не гледа, Рийд си проправи път между тях до стълбата. Горе на полетната палуба той намери Уолъс, привързан за креслото на командира.