Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 152

Той помълча малко.

— Знам какво си мислите и какво изживявате. Знам, че това, за което ви моля, е трудно. Но не бива да губим надежда, че на борда може да има оцелели. За тях ще работим. Колкото и хора да са останали, искаме да се върнат на Земята живи и здрави. Нищо друго няма значение.

Ландън се огледа.

— Благодаря на всички.

Мълчанието, което се бе възцарило в залата, започна да се разсейва. Ландън изпита облекчение, когато забеляза, че мрачното изражение на повечето от лицата се смени с решимост. Винаги беше вярвал, че хората, с които работи, са най-добрите в своята област; сега те му доказваха, че е бил прав.

Първият човек, на когото се обади, беше Рич Уорфийлд, научният съветник на президента. Физик по образование, Уорфийлд беше добре запознат с програмата на совалката. Той веднага осъзна мащабите на злополуката.

— Какво да кажа на президента, Хари? — попита съветникът. — Той ще поиска да научи истината, без да го баламосват.

— Добре — отговори Ландън. — Първо, от последното обаждане на Уолъс нямаме връзка с „Дискавъри“. Той каза, че хората от екипажа умират или са вече мъртви. Ще изпратя някого да ти донесе записа от разговора, в случай че президентът пожелае да го чуе сам. Колкото до совалката, изглежда стабилна. Няма промяна в курса на полета, скоростта или траекторията. Всички системи на борда функционират нормално.

— Кажи ми какво е предположението ти, Хари — подкани го Уорфийлд.

— Всички данни за въздушната среда са нормални — отговори Ландън. — Това означава, че няма отровни примеси. Няма пушек, няма огън, няма газове.

— А какво ще кажеш за хранително отравяне? — предположи Уорфийлд. — Може ли да бъде нещо толкова обикновено?

— Хората от екипажа трябва да са яли поне веднъж. Но дори цялата храна да беше развалена, не вярвам отровата да е подействала така бързо — и опустошително.

— А полезният товар?

— Това не беше специализиран полет. Космическата лаборатория превозваше обичайната менажерия — жаби, насекоми и мишки за експериментите…

— Но…?

Ландън отново прегледа графика на експериментите.

— Мегън Олсън е трябвало да проведе първия експеримент върху легионната болест. Това е единственият микроб в програмата. Така и не е започнала работа.

— Може ли микробът да се е измъкнал навън по някакъв начин?

— Вероятността за това е десет хиляди на едно. Разполагаме с всички видове сензори за засичане на евентуално изтичане на материал от Биоизпитания. Но да допуснем, че е станало така. Легионната болест не действа толкова бързо. Ако нещо е убило екипажа, направило го е за минути.