Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 278

Храстите закачаха роклята й, докато Александра тичаше надолу по хълма. Тя си проправи път между мъжете и младежите, заобиколили дълбоката дупка и скочи в нея, когато на дъното видя да светлеят белите кости. Коленичи и започна да изгребва пръстта с ръце, докато стигна до изгнил ботуш, след това до очните дупки и гротескната зловеща усмивка на един череп.

— Руъл, нека двама от младежите останат тук да ти помагат и сложете всичките тези кости в котела — каза му тя, като излезе от дупката. — И като казвам всички, имам предвид абсолютно всички, не желая нито една става, нито един зъб, нито най-малката костица от пръстите да остане в земята тук.

Той махна на две от момчетата, които вдигнаха тежкия капак от котела и го домъкнаха до дупката. Александра каза на Айзък да вземе един чирак, който да му помогне да събере наръч дърва, като посочи към едно оголено място на едната страна на хълма под колибата, където трябваше да занесат дървата. Когато Айзък и младежа тръгнаха да събират съчки, Александра, заедно с Юли и другия чирак, които носеха кирките и лопатите, се заизкачваха по хълма към мястото.

Мълниите и гръмотевиците приближаваха и въздухът се раздвижи, предвещавайки бурята. Искри танцуваха по дърветата и храстите, които се движеха от адски горещия вятър. Александра изкачи хълма заедно с Юли, като му каза, че възнамерява да направи глинена пещ.

— Същата, каквато мистър Керък правеше за печенето на глинени тръби и тухли — обясняваше тя. — Ако си спомняш, той използваше голямо приспособление, подобно на фуния направено от пръчки и кора, за да събира вятъра и да вкарва въздух в пещта. Искам да направиш такава пещ, Юли.

Мъжете отдавна бяха престанали да се чудят какво прави тя и просто следваха заповедите й по обичайния си бърз и решителен начин. Оглеждайки горичката наоколо, която се движеше от вятъра, Юли обаче изрази мнението си.

— След известно време, вие ще имате достатъчно вятър за пещта, без никаква друга помощ, мистрес Керък.

— Сигурно, но аз искам вътрешността на пещта да бъде толкова гореща, колкото е в Долния свят, Юли. Направи пещта широка и ниска, като отрежеш пръти, които да я подпират така, че вятърът да не я събори.

Той махна с ръка към единия чирак и тръгна към горичка от евкалиптови дървета, за да събере парчета кора, а Александра се отправи към тревистата част на хълма с останалите младежи. Взе една лопата, отбеляза огромен правоъгълник върху земята и накара младежите да изкопаят маркираното място на квадратни чимове. Когато те бяха подредени в единия край, Александра очерта линии върху голата земя, оставяйки издатини, които да подкрепят чимовете като покрив за пещта. Като се хванаха отново за работа, момчетата изкопаха дълбок ров между маркираните линии.

С увеличаването на дълбочината Айзък и неговият помощник донесоха тежки връзки дърва и ги натрупаха наблизо. Върху голия склон на хълма от време на време около Александра и младежите танцуваха огнените искри от разредено електричество, предизвиквайки в тях чувство за леко изтръпване. Когато това се случи на чираците, те се засмяха, като се шегуваха и се перчеха, докато младежките им лица бяха пребледнели от напрежение и страх, предизвикани от странното явление, както и от силната буря, която връхлиташе.