Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн
Аарон Флетчър
Аарон Флетчър
Птиците свиват гнезда
Първа част
Първа глава
Дейвид Керък реагира инстинктивно, когато чу първия силен шум от пропукване на дебела греда на тавана в галерията зад себе си. Изтърва тежкия чук, с който набиваше стоманения свредел във въглищния пласт, за да откъртва късове от него, и грабна фенера от пода.
— Последвайте ме — извика той на двамата затворници, които ринеха въглищата, и бързо тръгна към края на галерията.
От убийствената работа, двамата копачи съобразяваха бавно и реагираха вяло. Те не се помръднаха от мястото си и единият от тях извика учудено, щом всичко наоколо потъна в мрак:
— Какво по дяволите…
Думите му и звънките удари от кирките на останалите затворници, внезапно бяха заглушени от грохота от цепещи се подпорни греди и падащи огромни скални отломки. Срутването беше на около 40 фута от тях, на мястото, където главният тунел се пресичаше с галерията, в която работеха Дейвид и останалите затворници. Той бе застанал до скелета от подпорни греди, откъм едната страна на галерията, заслонил с тялото си кадящия газен фенер.
Тъмната и ниска галерия се затресе цялата, таванът й се сгромоляса над мястото, където тунелът се пресичаше с галерията на Дейвид. Разразилата се стихия от въздушни течения, образували се от огромната маса падащи отломки, угаси останалите фенери. В пълния и потискащ мрак въздухът бе наситен до краен предел със задушаващ въглищен прах. Подпорните греди до Дейвид се огъваха и скърцаха под огромната тежест, но издържаха на натиска. Върху него се изсипаха само дребни камъчета.
Едва когато тътенът от падащите скали заглъхна, се чуха писъците на двама от мъжете, които се оказаха заклещени под развалините. Уплашени до смърт, останалите каторжници се препъваха в тъмното и проклинаха съдбата си на обречени. За разлика от тях, Дейвид не бе обзет от общата паника и се държеше хладнокръвно и спокойно. След като се бе разминал на косъм със смъртта, той видя, че животът му — такъв, какъвто беше — щеше да продължи.
Отдръпна се от мястото, където бе застанал, и вдигна високо фенера. През плътната завеса от прах светлината успяваше да проникне едва на няколко фута. Един от затворниците, който се щураше насам-натам в мрака, изведнъж се втурна към светлината и сграбчи като обезумял фенера.
— Я дай това тука! — изрева той. — Ще намеря как да се измъкнем от…
Дейвид го удари, забивайки силно юмрук в лицето му, и той млъкна, политна назад и се сгромоляса на пода. Керък се обърна към тъмните сенки на останалите затворници, които едва се забелязваха в мрака:
— Я се вземете в ръце! — извика той. — Никога няма да се измъкнем оттук, ако не си запазите разсъдъка.
— Никога няма да излезем — простена уплашено някой. — По дяволите, ние сме като плъхове в капан и ще дочакаме края на дните си в този проклет рудник.
Мъжът понечи да каже още нещо, но млъкна и се присви, щом видя Дейвид да тръгва към него с вдигнат юмрук. В това време друг от затворниците се шмугна покрай Дейвид, той го сграбчи и го запокити срещу останалите, които все още търчаха насам-натам! Мъжът се удари в неколцина от тях, които пък на свой ред блъснаха тези, които се намираха в съседство и всички се проснаха долу в невъобразимо меле от размахващи се крайници.
