Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 276

Щом зърна Александра, тя извика от удоволствие, остави книгата си и понечи да стане. Александра се втурна към нея, сложи ръка върху рамото й, седна до нея, след което я прегърна и разцелува.

— Така се радвам, че вече се върнахте, мистрес Керък — каза безкрайно щастлива Катрин. — Дните минаваха толкова бавно, докато ви чаках да си дойдете.

Александра въздъхна със съжаление, като целуна снаха си отново, след което взе ръката й.

— Катрин, страшно съжалявам, но трябва да се върна незабавно и няма да ме има още три-четири дни. Но ще се върна колкото е възможно по-скоро, а след това ще остана тук задълго.

Радостта на Катрин премина в разочарование и тя кимна примирено.

— Зная, че нямаше да тръгвате, ако наистина не е необходимо, мистрес Керък. Моля ви върнете се колкото е възможно по-бързо — тя се усмихна малко накриво, като сложи ръка върху корема си. — Ще се опитам да накарам внука ви да изчака.

— Моля те, постарай се да бъде така — каза Александра, като се смееше. — А ето тук са писмата от родителите ти. Всички в семейството са живи и здрави, а аз прекарах една много приятна вечер в тяхната компания. Ще ти разкажа всичко, когато се върна, мила моя.

Катрин й благодари за писмата, после те се прегърнаха и разцелуваха отново, след което Александра си тръгна, като заобиколи по пътеката, която водеше към предната част на къщата. Там тя срещна Джонатън, който току-що се бе върнал от една от кошарите, където бе занесъл провизии. Той изрази по-голямо безпокойство от останалите от факта, че пак ги напуска, тъй като желаеше Александра да остане с Катрин, но той никога не оспорваше нейните решения.

Към къщата яздеше един от чираците, който водеше нов кон за Александра, и Джонатън й помогна да се качи върху седлото. Тя тръгна по пътеката с младежа, а в същото време от конюшнята се отдалечаваше и фургонът, пред който яздеха овцевъдите и след тях младежите, яхнали резервните коне. Групата излезе на пътя и Александра се присъедини към нея.

След нормалната и благоразумна обстановка, която цареше в къщата, това, което Александра възнамеряваше да направи, изглеждаше повече от всякога просто като една глупост и тя искаше да приключи с нея. Конете бяха добре отпочинали и изпълнени с енергия и тя и овцевъдите яздеха по пътеката в лек галоп, а фургонът и резервните коне се опитваха да се движат в темпо. Когато се смрачи, те извадиха фенери, с които да осветяват пътя, като продължаваха да се движат до късно през нощта. На разсъмване на следващия ден, след като бяха починали няколко часа, те отново поеха на път. Заплахата от гръмотевични бури, надвиснала през последните няколко дни, вървеше към своята връхна точка, а плътните черни облаци се носеха над главите им и непрекъснато се чуваха гръмотевици съвсем наблизо. Беше непоносимо горещо, неподвижният въздух бе изпълнен с напрежението на огромни сили, натрупани до пределната си точка, които всеки момент щяха да се разразят в силен катаклизъм.