Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 279

Вятърът ставаше задушен и Александра изпита облекчение, когато се обърна да погледне задаващата се буря. Сега вече едва на няколко мили тъмни дъждовни завеси следваха черните буреносни облаци, като потушаваха по пътя си всеки пожар, възникнал от мълниите. Айзък забеляза бурята, когато донесе поредната връзка дърва, и я обсъди щастлив с Александра.

Руъл също я забеляза, когато се изкачи на хълма, виждайки я от друг ъгъл. Младежите го последваха с котела, който носеха закачен на един прът. Най-напред той увери Александра, че е намерил всички кости, сетне посочи към настъпващата буря.

— Когато това ни връхлети — каза той, — по-добре ще е да влезете на завет, мистрес Керък. Има достатъчно място в колибата на Айзък, а ако искате, може да отидете във фургона.

— Не, искам да остана тук, Руъл. Когато свършим с всичко това, обаче предпочитам ти и останалите да отидете в колибата или фургона.

Той се намръщи, като понечи да й се противопостави, но промени решението си и се спусна надолу по хълма към фургона. След малко се върна с мушамата й и парче квадратен брезент. Заедно с младежите той заби колове в земята и направи палатка от брезента, като закрепи краищата му срещу настъпващия вятър, след което сложи мушамата и одеялото на Александра вътре.

Когато ровът стана достатъчно дълбок, мъжете сложиха дърва в него, като подредиха плътно съчки и цепеници в обща маса, докато половината от ямата се запълни. Александра погледна в котела, за да види безразборната смесица от кости, след това отново сложи похлупака на място. Мъжете поставиха котела върху дървата, след което натрупаха съчки и цепеници върху и около него, докато рова се напълни догоре.

Юли и помагачът му бяха приключили с оформянето на голяма въздушна фуния от здравите стебла на тревата спинифекса, с които бяха завързали парчетата кори над скелета от колове. Младежите дойдоха да им помогнат да завлекат съоръжението нагоре по хълма, докато Руъл и Айзък покриваха рова с чимовете трева. Като оставиха отвор за изгорелите газове в единия край, те наредиха дебелите пластове пръст плътно един до друг до отсрещния край, където отново оставиха отвор за всмукване на въздух.

Бурята се приближаваше стремително и здрачът бе разкъсван от ярките блясъци на мълниите, последвани незабавно от трещенето на гръмотевиците, което правеше разговорът труден. Щом въздушната фуния бе домъкната до рова, мъжете помогнаха на Юли да забие колове, които да я държат здраво на място, а Александра събра суха трева и я набута в пещта.

Тревата пламна веднага щом приближиха запалена кибритена клечка, като подпали и дървата, а засилващият се вятър правеше течение през цялата пещ. Мъжете поставиха въздушната фуния на място, като широкия й край бе насочен срещу вятъра, а по-тесният — към отвора за всмукване на въздуха. Течението вътре в пещта се превърна в сгъстена въздушна струя, а димът бавно се измъкваше от отвора за изгорели газове, като се превръщаше в гъст пушек, който се издигаше високо над земята.