Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 275

Като прекъсна забележките им, Александра каза на Руъл какво искаше от него и от останалите мъже. Дори и да бяха разочаровани, те скриха настроението си напълно, тъй като и двамата винаги бяха готови да изпълняват заповедите енергично и всеотдайно.

— В такъв случай не трябва ли да тръгнем веднага, мистрес Керък? — попита Руъл.

— Да, веднага щом вземем нови коне и се приготвим. Нека да вземем фургона с провизиите. Ако имаме нужда от повече храна за три или четири дни, вземете я от склада. Освен това, ще ни трябва един от големите котли, в които топим овнешката лой, както и няколко кирки и лопати. Оставете фургона, в който е моят багаж, и кажете на Кунманара да го разтовари и прибере.

— Много добре. Какво ще правим, мистрес Керък?

— Ще ви кажа, когато стигнем там.

Руъл кимна с глава, сетне се обърна и извика на чираците, които водеха резервните коне, да тръгнат напред. Когато младежите минаха върху конете покрай фургоните с животните, Руъл им каза да яздят напред към кошарите и да подберат нови коне за всеки един от тях, както и впряг за фургона.

Надеждите им за почивка след дългото пътуване се изпариха и единият от тях възкликна разтревожено.

— Затваряй тъпата си уста! — изкрещя Руъл. — Сега, закарайте тези коне в кошарите и изберете други!

Младежите подкараха конете по пътеката в галоп и Александра напълно разбираше как се чувстват. Огромната къща в края на пътя беше спокойно убежище и тя с голямо удоволствие би предпочела да остане там, вместо да потегля отново за нещо, което може съвсем спокойно да се окаже глупава загуба на усилия. Тъмните облаци се сгъстиха още повече и тя бе сигурна, че съпругът й продължаваше да се намира някъде из кошарите, като наблюдаваше за пожари, което я освобождаваше от необходимостта да му обяснява неща, които бяха трудно обясними и за самата нея.

В подножието на хълма Александра извади пощата от фургона и се отправи на коня към къщата. Юли я последва, за да отведе коня в конюшнята и да го замени с нов. Когато влезе вътре, Марта слезе по стълбите, а Крейтън излезе от дневната. Те я поздравиха радостно и вече изглеждаха някак си по-силни и по-удовлетворени, отколкото при пристигането си в стопанството.

Когато им съобщи, че ще тръгва отново, те останаха изненадани.

— Има нещо, което трябва да направя, но ще се върна най-много след три-четири дни — обясняваше им Александра, като отдели писмата за Катрин от пакета и подаде останалите на Крейтън. — Мелиса и сестрите и са много добре и са щастливи. Писмата им до вас са вътре. Когато се върна, ще ви разкажа всичко за тях. Къде е Катрин?

— В градината до къщата — отговори Марта. — Наистина ли трябва да тръгваш отново толкова скоро? Сигурно си много уморена?

Изтощена както психически, така и физически, Александра повтори, че трябва да замине незабавно. Тя се сбогува с тях, след което прекоси коридора и тръгна към вратата с градината. Щом излезе от къщата, видя Катрин, която четеше книга, седнала на пейка в едно сенчесто кътче на беседката от розови храсти, където често разговаряха. Разкошните рози от късното лято прекрасно хармонираха с бременната Катрин, която сега бе по-красива от всякога.