Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 11

Пред „Феба“ се движеше бавно товарен кораб, чиито кърпени платна бяха прокъсани от дълго и бурно пътуване. Вглеждайки се внимателно, Оливър успя да разчете името му — „Хармъни“ от Бристъл. Платноходът вече се изравняваше с кораба и един от моряците посочи към него и извика:

— Бива си ни, как само го настигаме, а, капитане!

— Проста работа — отговори нетърпеливо младият капитан. — Дъното на този дърт шлеп е скапан като задника ти, а за платна е вдигнал парцали, докато нашата „Феба“ може да напредва бързо дори при вятър, слаб като агнешка пръдня. Ние вече ще разтоварваме, когато той едва ще е намокрил котвата.

Разстоянието между двата плавателни съда продължаваше да се скъсява. Само на двеста ярда от кораба платноходът вече започна да го изпреварва. По фалшборда на кораба бяха застанали петнайсетина мъже и жени с няколко деца. По всичко личеше, че са свободни имигранти от Англия, и прекараните дълги месеци по море вече се забелязваха. Явно изпитваха неимоверно облекчение, че пътуването им свършва. Махаха щастливо и поздравяваха с викове платнохода. Над врявата се извиси мъжки глас, който питаше колко още им остава до Сидней.

— Сидней ли, казахте? — попита капитан Барнс с престорено учудване. — Дяволски далече сте от него… Сидней се намира в Австралия, а това тук е Островният залив, Нова Зеландия.

Хората млъкнаха вцепенени. Сетне всички вкупом се втурнаха към квартердека, като крещяха в настъпилата бъркотия с гневни гласове. Фигурата на капитана се открои, когато той се приближи към края на квартердека и погледна надолу към тълпата. Виждаше се как той непрекъснато клати глава в знак на отрицание, как им отговаря, сочейки към пристанището. Хората шумно изказваха несъгласието си и махаха с ръце към платнохода.

Капитанът на кораба погледна към „Феба“ и се втурна надолу по стълбата, която водеше към главната палуба. Надвесен над перилата на кораба, той размахваше юмрук и ревеше вбесен, наричайки капитан Барнс лъжец и мошеник. Капитан Барнс и екипажът се превиваха от смях, докато платноходът се отдалечаваше от кораба. Оливър се усмихна едновременно развеселен и изпълнен със съчувствие към изтощените от пътуването хорица.

В пристанището пясъчните камари изчезваха, преминавайки в рифове, разпръснати между множество малки заливчета. Те бяха гъсто залесени с евкалиптови дървета, под чиито огромни корони растяха храсти, борещи се за слънчева светлина. Случайно Оливър зърна едно дърво с огромно елипсовидно петно на него, явно аборигените бяха изрязали парче кора за корпус на кану във форма, която да пасва на дървеното му скеле.