Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 10

— Хайде по-живо, размърдайте се! Проверете въжетата на товара върху палубата, гледайте да не се разместят дъските, че ще се движим с насрещен вятър.

— Не се тревожете за товара върху палубата, капитане — отговори един от моряците. — Вързали сме въжетата така здраво, че по-скоро ще отвориш краката на монахиня, отколкото те да се развържат.

— По-добре си затваряй мръсната уста и иди да видиш въжетата — отвърна му подигравателно капитанът. — Преди попътният вятър да заработи в наша полза, ще бъдем тласкани от вълните и тези дъски не трябва да мърдат насам-натам. Ако се разместят дори и на косъм, ще фиксирам с летви щурвала, ще взема този умник оттам, и ще го набутам между въжетата да ги затегна с него.

Моряците се разсмяха и тръгнаха към купчините от кедрови дъски. Започнаха да проверяват въжетата, с които те бяха прикрепени към палубата. Щом забележеха, че някои от тях са леко разхлабени, те вместо лост използваха куките от лодките, за да затегнат по-добре въжетата и да завържат още веднъж възлите.

— Бъдете готови да спуснете платното — заповяда капитан Барнс, когато мъжете свършиха. — Лейтенант Бетун, внимавайте утлегарът да не ви изхвърли зад борда.

Оливър се върна до стълбата, която водеше към кабината на екипажа и слизайки по нея, извади табакерата си с емфие. Щом рулът затрополи и „Феба“ започна да завива, капитанът изкрещя към моряците да отпуснат въжетата. Макарите тракаха, въжетата се намотаваха по тях и тежкият дървен материал се тресеше, докато платноходът завиваше към югозапад. Тъмната сянка от дебелия утлегар и от платното минаваше от люка на стълбата към онази страна от палубата, която беше обърната към пристанището.

Капитан Барнс даваше заповеди и моряците се разтичаха да закрепят утлегара и да оправят платното. Оливър се изсекна в носната си кърпа и отново излезе на палубата. Преди да се остави на попътния вятър, „Феба“ се наклони рязко към пристанището, като вълните се разплискаха върху палубата откъм тази му страна. Оливър пресече внимателно наклонената палуба, отиде отново до купчината дъски и седна върху тях.

Докато плаваше към входа на пристанището, платноходът мина на около сто ярда от три канута, пълни с мъже, жени и деца аборигени. Ловяха риба и я изяждаха, след като я приготвяха върху глинени плочи на огън, запален в средата на канутата, чийто дим се виеше нагоре. Капитанът им извика нещо на техния език и те се засмяха щастливо. Отговориха му хорово и повдигнаха високо няколко риби, за да ги види.

Няколко минути по-късно, платноходът се оказа между песъчливите скали, извисяващи се, на двеста и петдесет фута от двете страни над входа на пристанището. На равнището на ватерлинията имаше разпръснати огромни камъни с размери на къща. Покрай брега морето беше по-развълнувано. Дългите вълни, които бяха преминали необезпокоявани седем хиляди мили от Южна Африка, се удряха в огромните обли камъни и се разбиваха във водовъртеж от кипяща пяна, като пръскаха блестящи капки на височина сто фута във въздуха.

Носени от вятъра, пръските падаха върху палубата на „Феба“, която плавно заобиколи Норт хед и навлезе в пристанището. Под заслона на скалите платноходът забави ход, порейки огромната водна шир. Капитан Барнс крещеше заповедите си, а моряците тичаха наоколо, нагаждайки платното към по-лекия вятър. „Феба“ се понесе по пристанището, мина покрай един голям риф, заобиколен от по-малки скали, които носеха името Свинята и прасетата. Пясъчните скали вече ставаха по-ниски и отново се почувства свежестта на бриза.