Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 13

По-навътре в града се издигаха огромните луксозни частни къщи и жилищата на държавните служители. Администрацията се намираше в двуетажна каменна сграда в стила на регентството, построена навътре в парк близо до една тиха и сенчеста улица. На нея имаше черква и други големи сгради — доказателство за широкомащабната строителна програма на губернатора.

Оливър влезе в сградата на Администрацията, пресече високото и просторно фоайе и се заизкачва по широкото стълбище. Влезе в чакалнята пред кабинета на губернатора, седна и зачака. След малко от кабинета излезе военносъдебният съветник на колонията и помощникът на губернатора въведе лейтенанта в просторна и добре мебелирана стая.

Петдесети девет годишният губернатор Лаклън Маккуайър беше висок слаб мъж с поведение и маниери на военен в резултат на това, че бе прекарал целия си живот като професионален войник. Спирайки се нерешително до вратата, лейтенантът се поклони:

— Добър ден, ваше превъзходителство. Благодаря ви, че ме приехте толкова бързо.

— Очаквах вашето посещение, лейтенант Бетун, — отговори губернатор Маккуайър, отвръщайки на поклона, като в говора му се усещаше леко гърлен шотландски акцент. — Заповядайте, седнете. Прочетох доклада ви за дейностите, които развивате в Нюкасъл, и останах много доволен.

Лейтенантът седна на стола пред бюрото и извади документите, които беше донесъл със себе си, за да ги покаже на губернатора. Помощникът помогна на губернатора да намери доклада сред купищата документи върху бюрото, след което излезе. Губернаторът отмести встрани доклада и се облегна назад на стола си:

— И така, какво бихте искали да дискутираме, лейтенанте?

Подавайки на губернатора лист хартия, Оливър обясни, че това е списък на затворници, за които той предлага да бъдат освободени предсрочно, което би анулирало остатъка от присъдите им, така че да могат да си намерят работа в колонията, изобщо да правят каквото пожелаят. Но при първото провинение и нарушение действието на предсрочното освобождаване може да бъде отменено. Губернаторът си сложи очилата, погледна към списъка и заедно с Оливър започнаха да обсъждат поотделно всеки един от включените в него затворници. Доволен, той отдели списъка, за да могат чиновниците му да подготвят необходимия документ.

Другият документ, който лейтенантът му представи, беше по-сложен — предложение за помилване. Докато изучаваше предложението, губернаторът присви вежди и се замисли. Оливър добре разбираше причините за неговото колебание. Много от земевладелците в колонията, чрез влиятелни приятели в Лондон бяха успели да наложат по официалните канали известен натиск върху губернатора, заради големия брой на предсрочно освободените от него затворници и най-вече на помилваните.

Те не одобряваха действията му и се противопоставяха, изтъквайки като аргумент факта, че осъдените трябва да излежават цялата си присъда в интерес на правосъдието и справедливостта, но Оливър знаеше много добре техните истински мотиви. Земевладелците имаха право да вземат затворници да им работят. Срещу получената работа, те им даваха подслон, храна и дрехи. Но като се имаше предвид броят на каторжниците, които губернаторът използваше за обществени нужди, и на освободените предсрочно или на помилваните от него, то някои от земевладелците рядко можеха да разполагат с толкова осъдени, колкото биха желали.